ФТ: Вакуум по върховете на властта заплашва напредъка на България

България е изправена пред политическа несигурност, която ще се отрази и на инвестциите, прогнозира "Файненшъл таймс" (ФТ) в серия публикации за ситуацията у нас, обединени в рубликата "Да инвестираш в България". Посочва се, че България все още най-бедната страна на ЕС, спъвана от корупционни практики и слаби институции, но е постигнала напредък при управлението на Борисов. Макар икономиката да се сви с 5.5% по време на световната рецесия, за разлика от съседните Сърбия, Румъния и Гърция, България нямаше нужда от международен финансов спасителен план. Тя постигна годишен растеж от 1-2 процента, а тази година се очаква да достигне 3% заради повишаването на доверието и потреблението. В същото време валутният борд, който обвързва лева към еврото, остава икономическа котва. Безработицата е 7% и е на седемгодишно дъно, а в развитите райони около София и Пловдив е около 4.5%. Изданието цитира министъра на икономиката в оставка Божидар Лукарски, който казва: "Ние положихме много усилия да осигурим устойчива бизнес среда, да привлечем чуждестранни инвеститори и да намалим значително административната тежест". Той добавя още, че страната има амбициозна програма, в която да постигне икономически преход към иновативна производство. Лукарски отбелязва и ролята на България като технологичен хъб, която й позволява да задържи и върне в страната висококвалифицираните специалисти в информационните технологии. За да настигне по богатите страни в Централна Европа, България се нуждае от още структурни реформи, пише "Файненшъл таймс". Един от приоритетите е да се справи с корупцията по високите етажи на властта, която според Европейската комисия прониква в политиката и съдебната система. Отиващото си правителство отговори на критиките, като подчерта напредъка при вземане на мерки срещу укриването на данъци и контрабанда. Критична задача за следващото управление ще бъде да се подобри ефективността на новосъздадената независима агенция, създадена да се бори с корупцията. (вероятно се визира антикорупционния орган, предвиден във все още неприетия т.нар. закон на Кунева -бел.ред.). "Файненшъл таймс" посочва в заключение, че въпреки набелязаните реформи, следващите няколко месеца вероятно ще бъдат разочароващи за инвеститорите. "Ясно е .... че вече тръгнали частни проекти ще се бъдат изправени пред закъснения заради политическата ситуация, а нови проекти ще се отлагат. Това ще окаже въздействие върху прогнозата за растеж за следващата година", казва Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии. Вакуум по върховете на властта Репутацията на България като политическа стабилна в сравнение с някои от съседите й е под заплаха, след като Румен Радев, бивш командир на Военновъздушните сили, който няма никакъв политически опит, спечели убедително президентските избори. Радев, издигнат като независим кандидат от проруската БСП, бе харесан от много избиратели като патриот, който не е свързан с лишената от доверие политическа класа в България, пише ФТ в корепсонденцията си под заглавие "Вакуум по върховете заплашва да спре напредъка на България". За Радев се отбелязва, че неговата виртуозна демонстрация на висш пилотаж с МиГ-29 по време на авиошоу преди две години е привлякла над 1 милион души в YouTube. ФТ припомня как премиерът Бойко Борисов е обявил, че ще подаде оставката на коалиционното си правителство, ако кандидат-президентът на ГЕРБ загуби изборите, както се случи. Вотът бе възприет като персонално поражение на Борисов, след като президентската кандидатура на Цецка Цачева бе посочена лично от него. ФТ разяснява, че българският президент не разполага с правомощия като тези на колегите си в САЩ или Франция, но има някои важни права като това да налага вето върху закони или да посредничи за съставяне на ново правителство в периоди на политически хаос. Оставката на Борисов оставя страната без ефективно ръководство и без възможност да се проведат предсрочни избори преди началото на април догодина. Изданието обяснява безпрецедентната ситуация, в която се оказа държавата, след като президент Росен Плевнелиев няма право да насрочи предсрочни избори в края на мандата си, а това може да стори неговият приемник Румен Радев, встъпвайки в длъжност на 22 януари. Страната е изправена пред мъчителната перспектива да се управлява от две поредни служебни правителства, ако сегашният парламент не успее да избере кабинет, а Плевнелиев бъде принуден да назначи служебен, след което Радев на свой ред направи същото. В опит да избегне това, Плевнелиев провежда консултации с парламентарните сили, на които покани и Румен Радев. Това ще е първият тест за независимостта на избрания президент от подкрепилата го БСП, пише "Файненшъл таймс". (Статията е публикувана на 29 ноември сутринта, а малко преди това стана ясно, че Радев отказва да участва в Консултатвния съвет при президента -бел.ред.) Според някои анализатори изборът на Радев е пореден пример за руското влияние в страната, която бе най-близък сателит на Съветския съюз по времето на комунизма, а днес е силно зависима от руския газ. Социологически проучвания показват, че над две трети от българите са позитивно настроени спрямо Русия, която възприемат като свой освободител от отоманското иго. ФТ припомня, че Радев говори свободно английски, немски и руски, както и че е специализирал в американския Военновъздушен колеж "Максуел”, Алабама. В предизборната си кампания той обеща за прекратване на санкциите, наложени от ЕС санкции срещу Русия заради анексирането на Крим и намесата й в Украйна. В същото време посочи, че членството на Блъгария в ЕС и НАТО не подлежи на преговори, но с уточнението, че да си "проевропейски не означава да бъдеш антируски". Независимо от широкото недоволство и от двете големи партии, ГЕРБ най-вероятно ще бие социалистите на предстоящите избори, но няма да спечели пълно мнознство. Според председателя на ЦИД Огнян Шентов, "Борисов ще се върне със силно конранастъпление (след поражението на президентските избори)". ГЕРБ контролира три четвърти от общините и ръководителите на местната власт твърдят, че еврофондовете се разпределят максимално широко, особено в районите с висока безработица. Според повечето наблюдатели ГЕРБ едва ли ще успее да спечели повече от 25-27 процента от вота. Така Борисов ще е изправен пред трудната задача да формира друго коалиционно правителство, борейки се с времето, тъй като България поема ротационното председателство на ЕС през януари 2018 г. и ще трябва да е добре подготвена за него. Потенциалните коалиционни партньори на ГЕРБ са половин дузина, но повечето изглеждат непривлекателни, пише "Файненшъл таймс" и отбелязва, че три от т.нар. "патриотични партии" печелят популярност. По-нататък се казва, че естественият партньор на ГЕРБ е проевропейският Реформаторски блок, който обаче едва ли ще прескочи 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Следващата опция е ДПС – партия, представляваща етническото турско население и влиятелна група местни бизнесмени с интереси в строителството, банките, енергетиката, контролирани чрез непрозрачна мрежа от фирми. В няколко предишни правителство ДПС бе балансьорът във властта, отбелязва изданието. Голяма коалиция изглежда малко вероятна В друга от публикациите - "Голяма коалиция" по германски модел изглежда малко вероятна в България", изданието продължава темата за възможното управление на България след новите избори напролет Те ще бъдат трети след март 2013 г. и както предишните два пъти изглежда ще имат за резултат фрагментиран парламент. Според социологически прогнози никоя партия няма дори да се доближи до постигане на мнозинство в 240-местното Народно събрание, което вещае деликатни и дълги преговори за съставяне на коалиционно правителство. Макар това да не е най-доброто за инвестиционния климат в България, благоприятните икономически условия дават известна защита при подобен сценарий, посочва "Файненшъл таймс". Политиците от системните партии обаче са наясно, че следващото правителство трябва да може да управлява трайно. България ще поеме ротационното председателството на ЕС за шест месеца през януари 2018 г. и няма да бъде най-добрата реклама за страната, ако то падне в средата на изпълнението на задълженията си на европейската сцена, отбелязва вестникът. Всички помнят дългия период на нестабилност и политически хаос през 2013 г. след уличните протести заради високите цени на тока и след назначаването на нов шеф на Държавната агенция за национална сигурност. Затова някои политически коментатори казват, че най-желателният изход от изборите би бил "голяма коалиция" по германски модел между главната десноцентристка партия и главната лява партия - ГЕРБ и БСП, и някои инвеститори се надяват на"позитивни изненади" от една такава коалиция - например някакво споразумение, което да изясни бъдещето на проблематичната АЕЦ "Белене". Пада завесата на Борисовата ера Пътят към такава голяма коалиция обаче ще бъде трънлив, на първо място заради голямата разлика, с която Радев победиЦецка Цачева. В София витае усещането, че пада завесата на Борисовата ера в България, започнала преди десет години, посочва "Файненшъл таймс". България има слаб опит с големи коалиции. ГЕРБ и социалистите са заклети съперници. След падането на комунизма и първите демократични многопартийни избори през 1990 г. е имало само една голяма коалиция, сформирана през 2005 г. с цел да се осигури безпроблемно влизане на страната в ЕС, припомня вестникът. Освен това няма гаранция, че ГЕРБ и социалистите ще спечелят достатъчно места, за да формират коалиция, опираща се на солидно парламентарно мнозинство. Цитира се социологът Кънчо Стойчев, според когото ГЕРБ трудно би събрала повече от 70-75 места в бъдещия парламент, а социалистите могат да спечелят само 50-55 места. Съществува и риск, както в други европейски страни, едно споразумение за подялба на властта между десния и левия център да засили подкрепата за антисистемни популистки движения, посочва вестникът. Ултранационалистическата десница е главната заплаха Главната заплаха в България идва от ултранационалистическата десница, която успя да привлече подкрепа, използвайки обществените страхове от нелегалната миграция от мюсюлмански страни, добавя "Файненшъл таймс", като припомня, че кандидат-президентът на т.нар. обединени патриоти успя да спечели 15 на сто от гласовете на президентските избори. Затова се очаква съюзът на ултранационалистите да се представи по сходно добър начин и на парламентарните избори, посочва още "Файненшъл таймс".

Прочети цялата публикация