„Заиграло бабино оро“

Съпроводен с важни ритуали и голямо веселие, Бабинден е един от най-колоритните народни обичаи. По нов стил за празника е отреден 8 януари. Така се затваря цикълът Йордановден-Ивановден-Бабинден – все празници, свързани с водата и обредното къпане.

Според стария календар Йордановден бил на 19-и, а Бабинден – на 21 януари. Това е „женски празник“ и единственият ден, на който можели да си правят доста „солени“ шеги с мъжете. Ако в ежедневието било немислимо жена да каже и дума срещу мъжката воля, на Бабинден оставали безнаказани всякакви закачки и дори по-груби действия. Но това се случвало чак в края на празненството, когато са извършени ритуалите за здраве на новородените и на жените в детеродна възраст.

Бележитият български етнограф Димитър Маринов дава още подробности за смисъла на Бабинден: Тоя ден народът празнува в чест на детската болест, наречена бабици или сърдешница. Нека поясним, че в народните представи бабици са лоши духове – няколко сестри, които причиняват болестта бабици. Те нападат само децата и много по-рядко възрастните. А ритуалите на Бабинден предпазват децата и от тях.

Къпане на децата, гощавка и влечугане (къпане на бабата) – най-общо казано, така протича празникът. Първият обред се извършва от бабата. Още от предишния ден тя си е приготвила масло, мед, китка здравец, просо, червена, а на някои места и бяла вълна. Много рано сутринта тя посещавала всяка къща, в която е бабувала (помагала е при раждането на дете). Окъпвала пеленачетата, на по-големите деца измивала очите, а момите и булките поръсвала с китката против уроки и за да раждат леко. Намазвала децата с масло и мед, изричайки благословии за здраве и дълголетие. Това е своеобразно повторение на действията, които бабата е извършвала при раждането на всяко от децата. Помазвала и жените в къщата, „за да са сладки на мъжете си“. Непосредствено след това невестите с деца до тригодишна възраст отивали в дома на бабата. Тази част от обичая се е запазила най-дълго, на места се спазва и до днес. Всяка жена носи сапун, кърпа, китка и пари. Поливат ритуално на бабата да измие ръцете си, обикновено под плодно дърво.



Следва богата трапеза в дома на бабата, където са поканени само жените. Единствените представители на мъжкия пол са гайдарят и гъдуларят, които имат задача да веселят жените. По време на гощавката се пеят весели песни, често с неприлично съдържание. Бабата кади с керемида жените под полите, за да раждат повече и здрави деца. През цялото време тя носи около врата си наниз червени люти чушки – символ на мъжкото оплодително начало.

По-късно започва обща веселба, защото към тържеството се присъединяват и мъжете. Жените започват да си правят шеги с тях, свалят им калпаците, развързват поясите и смъкват гащите им. За да се спасят, мъжете дават пари на бабата.

Празникът завършва с ритуално къпане на бабата. Един от мъжете казва: Тя е къпала всичките ни деца – сега да я окъпем и нея. Останалите отговарят: Трябва! Сега пък жените се опитват „да откупят“ бабата от мъжете. Веселбата вече се е преместила на двора, звучи музика, играят се хорà. Бабата закичва главата си с китки и излиза. Щом се покаже, засвирват ръченица, двама мъже и две жени заиграват, а другите поемат бабата на ръце и я носят до каруца, украсена с пъстри тъкани.

Цялото село я придружава до близката река или чешма, където се извършва къпането. Понякога просто я извеждат на полето и я поливат с вода. След това я придружават до дома ѝ и я отново на ръце я внасят вътре. Музикантите свирят през цялото време, мъже и жени танцуват и се веселят. Ритуалът е изпълнен, а с влечугането завършва и Бабинден.

Снимки: БГНЕС и архив

Прочети цялата публикация