БНР | 28.01.2017 12:17:11 | 69

Как най-високото село в Златаришкия Балкан - Резач посреща лютата зима


Село Резач е последното и най-високо в Златаришкия Балкан. Тук светът свършва и започва нищото, казват местните. Като типични балканджии, те са открити и гостоприемни хора, а времето там наистина е спряло.

Елате ни за седмица на гости, за да усетите как се живее в люта зима в Балкана, канят в Резач.

В Балкана зимата наистина е люта. До село Резач в община Златарица се стига по криволичещо тясно шосе, което местните сами си чистят с трактор, пригоден за снегорин. Резач е на 50 километра от Велико Търново, високо в Златаришкия балкан, който удивително прилича на Родопите.

Селото има близо 60 жители. По списък се водят двойно повече, но младите ги няма. Отишли да си търсят късмета и препитанието в големите градове на България и в чужбина.

В чужбина, къде са – в градовете. Занимаваме се със земеделие основно... гледаме по 100 животни – крави, овце... Като има хубаво мезе, има всичко.

В Резач балканджиите са свикнали с лютата зима. Знаят си урока от години. Навесите на къщите са пълни с дърва, фризерите  - с мръвка, бъчвите с вино и ракия, пък нека зимата да е люта.

Снегът е голям. Запасяваме се с два-три чувала с брашно…ама като задържи една, две седмици, три.

Ако запасите в избата свършат, в магазина има. Зареждат го един път в седмицата. В Резач бакалията е една. Тя е за всичко – за хляба, за бахура, за кръчма, където на раздумка се събират местните хора около бумтящата печка. Продавачката там е жената на кметския наместник. Фатме Чаушева е разтропана жена и мъжете я слушат. 

Селото е много малко. Просто да има магазин, за това работим. ...има сами жени, живеят много.

На село и то в Балкана е трудно. Семейството на кмета има малка кравеферма. С трактора на краварника ринат снега в Резач, помагат и на още пет села в района. По цели нощи мъжете са навън и ринат. Тракторът се чупи, поправят го, чистят, не се спират, споделя майчински леля Фатме. Преди 35 години се омъжила за съпруга си Севдалин – днешният кметски наместник на Резач. Взели се по комшийски.

На село няма много развличания.

Ние сме ловци. Има мечки, в Балкана горе има. За свински дивеч ходим. Хищници гърмим, то друго няма.

От приказка на приказка в селския хоремаг, мъжете от златаришкото село си изказват и мъката.

Няма булки тука. ..от града. Харесахме се, вземахме се.

В Резач си имат и друга болка. Все по-рядко се раждат деца, защото младите бягат. На две-три години се ражда по едно бебе и това е празник за селото, казват на изпроводяк от кръчмата мъжете в село Резач. Ще се стоплят още малко и отново тръгват да разриват снега. И така всеки ден, цяла зима.

Целия репортаж чуйте от звуковия файл.

Прочети цялата публикация