БНР | 18.02.2017 06:00:40 | 381

80 години от рождението на Мартина Аройо


За първи път за Мартина Аройо се заговаря след поредица нейни спектакли в операта на Цюрих, където работи в средата на 60-те. Цели 10 сезона тя е сред водещите сопрани на Метрополитън опера, Ню Йорк. Разбира се дори не си помислям да изброя останалите театри, където пее. За своите почитатели Мартина Аройо е предпочитана най-вече с партиите си в опери на Верди и Пучини.
За последен път се явява пред публика през 1991 г. Но след това започва активно да се занимава с преподаване в различни университети в Щатите и Европа.
През 1976 г. е назначена от президента Джералд Форд в Националния съвет по изкуствата във Вашингтон. Тя основава фондация „Мартина Аройо”, посветена на развитието на млади оперни певци, подпомагаща ги в процеса на цялостно изграждане на партиите. Тя също е в борда на настоятелите на Hunter College и Карнеги Хол. Тя е и научен сътрудник на Американската академия на науките и изкуствата през 2000 г.
Родена е в Ню Йорк. Баща й е пуерториканец, а майка й американка. Семейството било сравнително заможно и майката можела да се отдаде изцяло на отглеждането на децата. Тя често ги водела в музеи, на изложби и разбира се на концерти. Особено интересни били за Мартина бродуейските мюзикъли. Там в началото на 40-те тя осъзнала, че иска да бъде актриса. Майката подкрепила интереса на дъщеря си. Завела я в балетна школа, а у дома сама започнала да й преподава първите уроци по пиано. С пеенето било лесно, защото цялото семейство посещавало местната баптистка църква, където Мартина пеела в хора. И в колежа момичето продължило да се занимава с пеене - като хоби посещавала оперна школа. Там я чул Джозеф Търнау, който препоръчал да започне професионална подготовка. Но първите сериозни срещи с оперното изкуство не били вдъхновяващи за Мартина и тя бърза се отегчила. Преподавателката също веднага заявила, че тя повече не желае да работи с толкова несериозен ученик. За тази случка Аройо си спомня: Беше като истинско събуждане по телефона. До тогава, винаги съм си мислела за пеенето като за хоби, нещо, което правя ей тъй - на шега - нещо, което ми харесава. Тя си спомня, че в онзи момент повечето от най-големите оперни театри, включително Метрополитън опера, никога не включвали в съставите си тъмнокожи певици, така че в съзнанието й „операта, никога не е била реална възможност”. Заплахата на Маринка Гуревич, обаче я стряска и тя решава сериозно да се захване за работа. Съвместните им срещи продължават до смъртта на Гуревич през 1990 г. Друга важна среща е тази с импресариото Тий Диспийкър, който след като присъства на един от рециталите й предлага съвсем безплатно да се заеме с организиране на кариерата й. През следващите няколко десетилетия той е човекът, който я прави една от най-популярните американски оперни певици.
След като завършва колеж, Аройо трябва да преодолее трудността да работи, докато се опитва да учи пеене. По съвет на майка си, тя става учител по английски език в Бронкс през есента на 1956 г., но е трудно да съчетава отговорностите на преподаването с уроците при Гуревич. Тя решава да напусне училището и става социален работник в един център. В продължение на две години, тя се ангажира с над 100 получаващи социални помощи хора, като същевременно продължава вокалното си обучение. Аройо си спомня за това време: Животът ми дълго беше концентриран само в музиката и изведнъж се оказах дълбоко ангажирана с проблемите на други хора.
През 1957 г. Аройо се явява на прослушване за Метрополитън опера, но не е приета. Малко обезсърчена, тя решава да се отдаде на академични занимания и записва магистърска степен по сравнителна литература в университета в Ню Йорк с дисертация върху текста на Игнацио Силоне „Хляб и Вино”. На следващата година тя отново се състезава, но този път печели прослушването в Метрополитън опера и печели $ 1.000 парична награда, както и стипендия за обучение в училището към МЕТ. Отказва се от университета и от есента на 1957 г. учи пеене, драма, немски, английска дикция и фехтовка. Още в училището й предлагат да пее в американската премиера на „Убийство в катедралата” на Илдебрандо Пицети. Изпълнението трябвало да бъде на открито по време на фестивал в северната част на Ню Йорк, но поради дъжд било преместено в Карнеги хол за 17 септември 1958 г. За това първо професионално участие на певицата в „Ню Йорк Таймс” пише: Мартина Аройо е надарен сопран, който изглежда има значителен потенциал. Гласът й е с голям обем и прекрасен цвят.
През февруари 1959 г. Аройo изпълнява на концерт Ифигения от „Ифигения в Таврида” на Глук. Малко след това тя дебютира на сцената на МЕТ като Глас от небето в „Дон Карлос” на Верди. След тази дата - 14 март 1959 г. започва дългото и плодотворно сътрудничество с тази най-престижна американска сцена.
След този дебют тя се мести в Европа, където кариерата й започва първо с малки роли, като често пътува и до Метрополитън. Канят я обаче за по-непознати опери, както и за „Пръстена” на Вагнер.
Големият пробив идва през 1963 г. Тя е поканена за член на трупата на операта в Цюрих и първата й роля Аида на Верди е посрещната с огромен ентусиазъм. Аида става нейна визитна картичка, с която се представя в Берлин, Виена, Хамбург. През 1965 в тази партия тя замества разболял се колега в МЕТ и получава най-ласкави отзиви - Един от най-красивите гласове на оперната сцена днес. Прочутият Рудолф Бинг веднага й предлага договор, който се подновява много години след това. Този договор я нарежда в списъка на основните сопрани на театъра. След 1980 г. ангажиментите й постепенно намаляват. Сбогува се с Мет, с Аида и Сантуца, в Сиатъл пее последната си Турандот през 1987 г. През 1991 г. пее в премиерата на операта на Джон Адамс „Лесли Блейк”, чиято история се развива по време на гражданската война, когато все още робството е реалност.
Разказват, че приемала с усмивка, когато я поставят под номер две след Леонтин Прайс и дори когато портиерът в МЕТ я посрещнал с думите: Здравейте, госпожо Прайс тя отвърнала: Не, скъпи, аз съм другата.
В оперната вечер, посветена на 80-годишнината на Мартина Аройо ще чуете:
• „Бал с маски” на Джузепе Верди - второ и трето действие.
В ролите: Пласидо Доминго (Рикардо), Мартина Аройо (Амелия), Пиеро Капучили (Ренато), Рери Грист (Оскар), Гуин Хоуел (Самуел), Ричард ван Алън (Том), Джорджо Джорджети (Силвано), хор на Кралската опера Ковънт Гардън, оркестър Нова Филхармония, диригент Рикардо Мути.
• „Аида” на Джузепе Верди.
В ролите: Мартина Аройо (Аида), Пласидо Доминго (Радамес), Фиоренца Косото (Амнерис), Николай Гяуров (Рамфис), Пиеро Капучили (Амонасро), Луиджи Рони (Фараон), хор и оркестър на Миланската скала, диригент Клаудио Абадо, документален запис от 4 септември 1972 г. спектакъл в Мюнхен.
• „Силата на съдбата” на Верди - трета картина.
В ролите: Мартина Аройо (Леонора), Руджеро Раймонди (падре Гуардиано), Амброзиански оперен хор, кралски филхармоничен оркестър, диригент Ламберто Гардели. Запис от 1964 г.

Съдържание на операта „Аида”

18 февруари, от 20 часа

Прочети цялата публикация