Mediapool.bg | 24.02.2017 14:39:59 | 407

ЕК разкритикува БНБ заради стрес тестовете на банките


Проверката и стрес тестовете на банковата система, които кабинетът "Борисов 2" и БНБ отчетоха като напълно успешни, се оказаха с недостатъци. Европейската комисия (ЕК) смята, че има известни проблеми в методологията на стрес тестовете, а също и в прозрачността. За проблема сигнализира Mediapool през лятото, веднага след като бяха оповестени официалните резултати. Макар кредитите, прекласифицирани при проверката от "редовни" към "лоши" да не са сериозна сума на системно ниво, за две от банките те са значителни, изтъква още Европейската комисия. Това става ясно от редовния й годишен доклад за макроикономическите дисбаланси, който оставя България за трета поредна година в групата на страните с "прекомерни дисбаланси" (предпоследната от общо четири групи) заради слабия напредък по изпълнение на препоръките от миналата година. Освен България, през 2017 г. в групата влизат още Франция, Хърватия, Италия, Португалия и Кипър. Сред страните с икономически дисбаланси са Германия, Ирландия, Испания, Холандия, Словения и Швеция, а за Финландия не са установени никакви дисбаланси. В най-проблемната група – за страни с прекомерни дисбаланси и корективни действия, няма нито една държава, а в 14 членки на ЕС не са правени задълбочени прегледи. ЕК: Банковата проверка не бе достатъчно прозрачна След фалита на КТБ европейските власти поискаха от България да извърши цялостен преглед на активите на банковата система, а впоследствие – и на пенсионния и застрахователен сектор. Проверката включваше и провеждане на стрес тестовете. Прегледът показа, че две от проверените 22 банки у нас - "Първа инвестиционна банка" и "Инвестбанк", се нуждаят от увеличение на капитала, а БНБ им даде срок до април 2017 г. да предприемат мерки в тази посока. Досега всички изявления и на управителя на БНБ Димитър Радев, и на банковата асоциация, и на правителството на ГЕРБ бяха, че тестовете са доказали стабилността на банковата система. ЕК не е доволна, че за разлика от подобни проверки в ЕС, прегледът у нас е правен основно от звеното "Банков надзор" на БНБ, докато външният одитор "Делойт" е имал само координираща роля. Това, че инспекцията е проведена от надзора, е възможно да е било за сметка на независимостта на упражнението, според експертите от Брюксел Като друг съществен пропуск се посочва недостатъчното ниво на прозрачност при обявяване на резултатите от проверката, защото тя не е разкрила детайли, които обичайно се обявяват при други подобни тестове в ЕС. За разлика от БНБ, в доклада си Еврокомисията разкрива обема на прекласифицираните кредити при прегледа – 1.9 млрд. евро (3.7 млрд. лв.). В резултат банките са направили корекции за 340 млн. евро (665 млн. лв.). 79% от тях са направени при ПИБ и "Инвестбанк", посочва още ЕК. Според евроекспертите не е трябвало стрес тестовете да се правят само при зададени "отгоре" показатели, а да се даде възможност за отчитане на индивидуалните особености на корпоративните портфейли, защото в противен случай могат да се подценят важни рискове. ЕК е съгласна, че стрес тестовете показват, че банковата система у нас като цяло е стабилна, но тя има отделни слабости, което се премълчаваше от българските власти. Дори при основния сценарий на стрес тестовете се оказва, че 12 от 22 банки (включително две от петте най-големи) отчитат спад в капиталовите съотношения, което сигнализира за трудности при генерирането на печалба. Ефективността на банковата проверка силно зависи от последващите мерки, предприети от БНБ, изтъква още ЕК. Тя обаче посочва, че докладът на "Банков надзор" за изпълнението на мерките и за отправени допълнителни препоръки в процеса не е публичен. ЕК дава позитивна оценка на широкия обхват на проверката, която обхваща 96% от банковия сектор, а също и факта, че тя е правена предимно по методологията на Европейската централна банка. Реално в хода на прегледа обаче неколкократно бяха правени промени в методологията. Има "известен напредък" с реформата на "Банков надзор" За разлика от банковата проверка, ЕК е доволна от прозрачността на инспекцията на пенсионните фондове и застрахователите. Резултатите показаха, че 13 от общо 50 застрахователя не изпълняват капиталовите изисквания. Според ЕК остават някои проблеми с проверката на ниво "групи" при застрахователите и с презастрахователните договори. Корекциите при пенсионните фондове възлизат на едва 0.3% от активите, отчита още ЕК. Според Брюксел продължават да стоят рисковете относно дългосрочните ползи за осигурените лица от частните фондове. Става дума за проблема със свързаните лица, със сложната структура на собствеността, концентрацията на активи и т. н. Според ЕК БНБ е постигнала "известен напредък" с плана си за реформиране на "Банков надзор", а по-сериозни промени трябва да се направят в Комисията за финансов надзор. България има слаб напредък по препоръките България няма особен напредък по четирите препоръки, оправени към страната през 2016 г., става ясно от доклада. Страната отбелязва "известен напредък" по препоръката за подобряване на фискалната позиция поради отчетения в края на 2016 г. бюджетен излишък и подобрението в събираемостта на данъците и намаляването на сивата икономика. Същата е и оценката за прегледа на активите и стрес тестовете в банковия и небанковия сектор, което беше втората препоръка от 2016 г. По отношение на предприетите последващи действия от БНБ и КФН след стрес тестовете, а също и по отношение на реформирането на двата надзора, оценката е още по-слаба - "ограничен напредък". Пазарът на труда страда от структурни проблеми "Ограничен напредък" се констатира и по отношение на препоръка №3 – адекватни социални услуги и политики на пазара на труда. Пазарът на труда бавно се подобрява, но той продължава да има структурни проблеми, смята ЕК. Компаниите продължават да изпитват трудности както при наемането на хора със съответните квалификации, така и на нискоквалифицирани работници. ЕК критикува и забавянето при изработването на механизма за увеличение на минималната работна заплата, а също и огромния дял на икономически неактивното население в България. Критикуват се и държавните политики за активни мерки на пазара на труда. ЕК продължава да отчита като сериозен проблем и огромния дял на населението в риск от бедност или социално изключване – 41%. Сравнително слабо (с "ограничен напредък") са оценени и действията по реформа на производствата по търговска несъстоятелност. Високата междуфирмена задлъжнялост остава сериозен проблем за българската икономика, въпреки че делът й намалява до 89% през 2015 г., смята ЕК.

Прочети цялата публикация