Какви са възможностите на науката за прогнозиране на земетресенията

В коментар за възможностите на науката да предвижда земните трусове френският сеизмолог проф. Фредерик Масон заяви в ефира на "Хоризонт", че усилията на учените са съсредоточени към това да отговорят на въпросите кога, къде и с каква сила ще удари земетресението. Той допълни:

Много често наистина ние може да кажем къде, ще се изяви това земетресение. В известна степен и понякога успяваме за кажем горе-долу и в какви времеви граници ще се случи или може да се случи.

И можем също - понякога, но не винаги  - да говорим и за сила - за магнитуд на заметресението.

Но за жалост сме напълно неспособни да посочим точен час и силата на труса, допълни френският учен.

Българският сеизмолог проф. Емил Ботев от БАН, който също се включи в дискусията, напомни, че нашата страна също е в земетръсна зона и само допреди стотина година на територията на нашата страна е имало шест разрушителни земетресения с магнитуд по-голям от 7. Ученият обясни, че напреженията в сеизмичен район като нашия се натрупват много бавно и това прави трусовете много трудно прогнозируеми.

Проф. Ботев обаче отбеляза, че у нас активността на сеизмичните процеси и по-малка в сравнение със съседните страни. 

Сеизмологът допълни, че земетресенията продължават да крият много тайни:

Всяко едно ново земетресение, което в световен мащаб се реализира с много силна енергия, с много голяма енергия - това са земетресенията основно в Тихоокеанския сеизмичен пояс, изненадват цялата научна общност по сеизмология. Много трудно става прогнозирането във времето на почти всички силни земетресения.

Което не значи, че няма и опити и резултати за успешно прогнозиране, отбеляза още Емил Ботев.

Повече за сеизмологията може да научите от звуковия файл. От 18.30 часа днес може да посетите беседата, която ще изнесат по темата двамата учени във Френския институт в София. Входът е свободен.

Прочети цялата публикация