Неясноти с цените на тока от юли заради правен вакуум

Електроснабдителните дружества на ЕВН, ЧЕЗ и „Енерго-Про“ не могат да си изчислят към момента цените на доставяната от тях на регулирания пазар електроенергия от 1 юли 2017 г. Причината е в отменената от Върховния административен съд преди месеци наредба на ценообразуването, тъй като не е мотивирана, и липсата на нов нормативен акт, на чиято база компаниите да определят тарифите си. Съгласно Закона за енергетиката трите дружества трябва в последния ден на февруари да обявят какви цени смятат да предложат в края на март за одобрение пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Заради отменената наредба за ценообразуването обаче те нямат база ,на която да изготвят разчетите си. Новият акт пък тепърва ще се се разглежда на открито заседание на регулатора на 15 март и се очаква да влезе в сила до края на месеца. В така създалия се правен вакуум трите дружества предпочетоха да не излизат с конкретни разчети за тарифите си от 1 юли. Доставчикът на ток в Северозападна България "Енерго-Про“ обяви само, че в заявлението, което ще внесе в КЕВР ще иска да му се признаят икономически обоснованите разходи за осъществяване на лицензионната дейност и предоставяне на качествена услуга на клиентите. От дружеството ЧЕЗ, работещо в Западна България, са малко по-конкретни, като посочват, че ще поискат от КЕВР да признае за електроразпределителното дружество разходи за 518 млн. лв. и инвестиции в мрежата за 96.4 млн. лв., а за електроснабдителното предприятие исканите приходи, признати в цената за крайните клиенти, са за 563 млн. лв. От ЕВН заявиха само, че ще направят ценово заявление, като обясниха, че разчети и точни цени ще представят, когато бъде приета новата наредба за ценообразуването. И трите компании посочиха, че настояват в цените им да бъдат признати реалните им технологични разходи за доставката на електроенергията, а не определените от КЕВР преди години 8 процента. От ЧЕЗ посочват, че техните загуби  по преноса са за 11.53 на сто, а от ЕВН казват, ме техните технологични разходи са под 10 процента за 2016 г. От австрийската компания припомниха, че при приетата преди трите чужди инвеститора да купят електроразпределителната мрежа в България регулаторна рамка предвижда до 2018 г. в цените им да се признават загуби при преноса до 14.8 на сто, които бяха орязани от регулатора на 8 процента през 2013 г. Нормата на възръщаемост, която по регулаторна рамка трябваше да е минимум 12 на сто до края на 2018 г., в момента е сведена до 7.04 процента за ЕВН, посочиха представители на компанията. Заместник-председателят на управителния съвет на "ЕВН Електроразпределение“ Гочо Чемширов посочи пред журналисти, че за съжаление подготвеният от КЕВР проект за нова наредба повтаря текстове от отменения акт и залага същата неадекватна ценова рамка, прилагана агресивно от предишните състави на регулатора. Той призова регулаторът да се вслуша в становищата на енергийните дружества и да отчете променените обстоятелства, предстоящата либерализация на електроенергийния пазар, без да ощетява нито един от участниците в него. "Наредбата за определянето на цените не е в унисон с реалността, регулаторът определя все по-малко разходи за обслужване на клиентите като ги определя не на база потребители и според продадените количества електроенергия“, коментира Илина Стефанова, отговаряща за регулациите в ЕВН. По думите й обаче, след излизането на бизнес потребителите на свободния пазар, дружеството реално е свило със 71 процента продажбите на ток на регулирания пазар, но битовите клиенти, които консумират много по-малко електроенергия, са си все толкова много и има разходи за поддръжката на офиси, за изпращане на месечни сметки и други услуги. Стефанова смята, че прилаганият в момента у нас хибриден модел на определяне от държавата на цената на тока за домакинствата и дребния бизнес и на свободно продавани количества електроенергия силно изкривява както пазара, така и цените. Регионалният мениджър на ЕВН за България Робърт Дик посочи по време на срещата с журналисти, че компанията е инвестирала 1.5 млрд. лв. в България от стъпването си на пазара през 2005 г., когато приватизира 67 на сто от електроразпределителните дружества в Пловдив и Стара Загора, а после изкупиха и останалия държавен дял, до края на 2016 г. Средствата са вложени в ремонт и изграждане на нови електропроводи, във вкарване под земята на 70 км кабели в планинските региони, където зимата са тежки метеорологичните условия., както и в подмяна на електромерите с уреди, които могат да се отчитат дистанционно и да засичат опитите за манипулации и кражби на ток. До края на 2018 г. дружеството смята да инсталира 585 хил. дистанционни електромери на своите потребители.

Прочети цялата публикация