Ще живеем ли на други планети

В предаването  "Хоризонт до обед" на въпроса дали сме по-близко до звездите и до това човечеството да живее и да използва Космоса Пиер Дросар, ръководител на научни изследвания към Парижката Обсерватория, отговори:

От 70 години с роботи и други инструменти, дори космонавти се опитваме да изучаваме Космоса. Той присъства в метеорологията, GPS системите, земеделието, военните. Въпроса дали има нужда от човека в Космоса и докъде могат да ни помогнат роботите за завладяването му остава отворен. Проблемите са от няколко естества. Първият е дали човешкият вид е адаптивен към този вид „разходки“ и мисии. Срещу това стоят и едни огромни разходи. Съществува и един друг проблем – космическата радиация. Земята ни защитава от тях. Дори на Международната космическата станция космонавтите са сравнително добри защитени. Проблемите са свързани с рисковете за здравето, промишленото производство и цената.

Йорданка Семкова, д-р на физическите науки в Института за космически изследвания и технологии към БАН, коментира изследванията за космическата радиация:

Известно е, че в Космоса космонавтите получават радиационни дози стотици пъти по-високи от тези, който получават хората на Земята. Съществуват норми за космонавти и астронавти, които не трябва да бъдат надвишавани. Продължителността на полетите се изчислява и спрямо този фактор. Нашите и чужди изследвания показват, че при полет до Марс само по пътя до там и обратно космонавтите и астронавтите ще получат между 65 и 70 от максимално допустимата им за цялата им кариера доза.

Йорданка Семкова коментира и въпроса дали има малки и големи държави когато говорим за космически изследвания:

Научните изследвания в Космоса са сфера на широко международно сътрудничество. То дава възможност на малки страни като България да участва в космическите изследвания. България участва в космическите изследвания от началото на космическата ера през 1950 до ден-днешен, поставяйки свои научни експерименти и изследвания в Космоса. Първият български научен прибор в Космоса беше изпратен през 1972 г. Той изследваше космическата плазма. Първата междупланетна мисия в която България участва беше „Венера Халей“ към Венера и Халеевата планета. Днес България участва активно в изследвания на Международната космическа станция в областта на радиационните изследвания, но и също електромагнитната обстановка, материалознанието. Последното ни участие беше в проекта „Екзомарс“ на европейската и руската космическа станция. В момента „Екзомарс“ е в орбита около Марс. Там лети и български радиометър. Готвим се за участие в „Екзомарс 2020“.

Цялото интервю на Ирина Недева с Пиер Дросар и Йорданка Семкова можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация