БНР | 13.03.2017 10:11:21 | 281

Археология на вселената, сини променливи и глобално затопляне


Каква е връзката между археологията, астрономията и екологията? Отговорът ни отвежда до територия, която напълно може да възвърне националното ни самочувствие. Не е нужно да попаднете в НАСА, ЦЕРН или Харвард, за да заявите с гордост, че сте българин, същото можете да направите и ако посетите „Кръжока по Астрономия“, организиран от Физическия факултет на СУ. Лекциите през март са посветени на българското участие в най-голямата в света научна лаборатория – ЦЕРН, известна с опитите си, извършени с Големия адронен ускорител и с доказването на частицата Хигс бозон – откритие, определяно от някои като най-голямото през XXI век. Разглежданите теми са: „Археология на вселената“, „Ярките сини променливи – изгарящите гиганти“ и „Глобалното затопляне и глобалното решение“.

По думите на Ивайло Станев – организатор на кръжока, общото между трите е това, че имаме българско участие в световен мащаб в почти всяко ниво на физиката – атомна физика, астрономия и геофизика. Археологията на вселената разглежда нейното минало и теорията за големия взрив, от който се предполага, че се е образувала така наречената „първична супа”. Нейни компоненти са елементарните частици, каквато е и хигсбозона –пояснява доц. Венелин Кожухаров, един от българските физици, работили в ЦЕРН:

За момента разполагаме със сигурни данни, че в космоса съществува вещество, което принуждава галактиките да се привличат силно една към друга – тъмна материя. Тя заема 25% от вселената. По-странно е, че другото съдържимо на вселената е енергия, която отблъсква галактиките – така наречената тъмна енергия, която е 70% от нея. Така че, не всичко свършва с хигсбозона, но той е важна стъпка към построяването на един по-пълен модел на вселената и нейното бъдеще.

За причината, поради която астрономията проявява специален интерес към ярките сини променливи, които избухват в свръхнови звезди разказва Ганчо Ганчев, докторант към катедра „Астрономия.” „Началото поставя самият Едуин Хъбъл –пояснява той: а наблюденията в България започват през 80-те години на XX век и продължават до днес.

Тези събития ни помагат да открием тайната на еволюцията на вселената, но също така и появата на елементите, които изграждат самите насказа Ганчо Ганчев. – Ние сме съставени от елементи от звезди! Например нашата кръв съдържа желязо, а то е формирано именно в недрата на тези свръхнови. Както е казал Лавоазие: нищо не се губи.

Думите на Лавоазие обаче не бихме могли да използваме, когато обърнем поглед към глобалното затопляне. По въпроса дали съществува глобално решение на проблема, лекторът Тихомир Димитров, магистър в катедра „Астрономия”, е категоричен:

Всъщност има решение, но то зависи от всеки един от нас, в частност, и от правителствата, в световен мащаб. Необходими са конкретни мерки към тези, които замърсяват околната среда с въглероден двуокис. Фактите показват, че неговите нива се повишат в атмосферата и концентрацията му започва да достига критични нива. Проблемът се влошава и то ускорявайки се – отбелязва Тихомир Димитров.

Повече за българския принос в световната астрономия може да научите в рамките на кръжока. Лекциите се провеждат всеки четвъртък, в сградата на Физическия факултет, а вратите са отворени за всички, независимо от възрастта и образованието. Връщайки се към Лавоазие, можем да кажем: нищо не се губи, особено когато се отнася до принос към науката.

Снимки: личен архив

Прочети цялата публикация