БНР | 15.03.2017 06:54:53 | 72

Ал. Христов: Засега не виждаме ярки прояви на масови "тролски" инициативи в интернет


Пет политически сили са се присъединили към декларацията, заявяваща, че няма да ползват платени или провокирани коментатори, по-известни като „тролове“ в интернет кампаниите си.

Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ преподавателят в УНСС и НБУ д-р Александър Христов – член на УС на Българското дружество за връзки с обществеността.

В сравнение с това, което чух, че се случва в Несебър, активността в интернет е малко по-голяма. Ако гледаме разликата между това, което е било преди съотношението активност онлайн - активност на места, вероятно не е малко. Но, на политиците още им е необходимо да се доусъвършенстват в управлението на диалога, защото управлението на комуникацията в социалните мрежи, в интернет е основно свързано с управлението на диалога с хората.

Интернет е такава среда, основно социалните мрежи, за такъв тип - личен контакт. Естествено, той никога няма да измести директният личен контакт, особено за хора, които не са активни ползватели на интернет, но има и нещо много важно - този тип комуникация е по-евтина финансово. Вероятно затова и поради факта, че политическите сили към момента са с по-изчерпани финансови ресурси вероятно заради поредицата от избори, те са активизирали тази комуникация. Не виждаме и ярки прояви на масови „тролски“ инициативи, които да наводняват буквално онлайн пространството.

Троловете в интернет обикновено се появяват по време на предизборна кампания и особено в последните 2 седмици преди деня на вота, уточни Христов. Доколкото имат ефект, те влияят върху колебаещите се дали и за кого да гласуват, но, според експерта, влиянието им не е много голямо:

Няма какво да се лъжем, такъв тип комуникация - от тролове, влияе върху хора, които не са кой знае колко информирани, а честно казано, и не са кой знае колко интелигентни, за да направят самостоятелен избор. Троловете имат негативен ефект по-скоро за това, че замърсяват информационната среда, че говоренето преди избори, вместо да бъде насочено към реален дебат и към реални ангажименти, се измества в полето на едва ли не лични обиди, на директни обвинения между противниците, които не се базират често на някакви факти. Замърсяват информационната среда!

Христов предупреди, че когато една или две политически сили прибегнат до услугите на „торолове“, останалите също го правят „за всеки случай“ и за да реагират по някакъв начин.

  Трябва да правим разлика между „тролене“ и „хейтърство“. Дори много от нас - комуникационните специалисти, казват, че този, който говори против дадена политическа сила, едва ли не, е трол. Не, човек, който застава с името си, с личния си профил, и защитава определени позиции, независимо от това какви са, не бива да бъде смятан за трол. Троловете са скрити, в повечето случаи – анонимни. Те са платени или провокирани, а това, което пишат, не е тяхното мнение. То им е продиктувано от партийната централа, за която работят!

Често тактика на троловете е да влизат в дисукисии и форуми по теми, различни от политиката. Често един и същи човек, с различни никове, влиза в спор със себе си, за да изяви позиция, обясни Христов, според когото най-добрата мярка срещу троловете е те да бъдат разкрити публично.


Прочети цялата публикация