Градовете изпреварват правителствата в борбата срещу климатичните промени

Градовете от Осло до Сидни си поставят задачи за намаляване на климатичните промени, които надхвърлят държавните цели, което създава напрежение с централните правителства по въпроса кой определя политиката по зелената енергия, транспорта и строителството. От края на 2014 година над 2500 града са предали на ООН планове за ограничаване на въглеродните си емисии, давайки пример на над 200 страни, постигнали Парижкото споразумение през декември 2015 година за борба с глобалното затопляне. Макар да няма налична официално събрана статистика, много цели, определени от градовете, са по-амбициозни, от това което искат да постигнат правителствата по силата на Парижкото споразумение, което не задължава градовете, регионите или компаниите да си определят цели. Малко над половината от световното население живее в градски райони, което означава, че общините ще имат роля в това дали историческото преминаване от изкопаеми горива към чиста енергия, което бе договорено в Париж, ще успее или ще се провали. Макар обаче градовете да стават все по-активни, правителствата не проявяват особено желание да се откажат от контрола. Градовете започват да навлизат в проблеми, които се решават на национално равнище, казва Зет Шулц, директор по проучванията в мрежата за опазване на околната среда С40, която включва повечето големи градове в света - от Токио до Лос Анджелис. Той каза, че ще има още повече конфликти при определянето на мерките за намаляване на местното замърсяване, както и за постигане на по-мащабни цели като ограничаване на сушата, свлачищата, горещите вълни и повишаващите се нива на океаните. Тенденцията е най-ясно изразена в богатите градове, които имат повече възможности да понижат вредните емисиите, за да отговорят на исканията на богатите, екологично ориентирани гласоподаватели, отколкото бързо разрастващите се градове като Банкок, Найроби или Буенос Айрес. Един пример за засилващите се търкания: Осло, където левите местни власти не се разбират с дясното правителство по въпроса за съкращаване с над 50% на парниковите емисии в столицата. Целта е за четири години емисиите да намалеят до 600 000 тона - едно от най-радикалните намерения за намаляване на въглеродните емисии в света. Планът на града, чието население е 640 000 души, включва зони без автомобили, строителни обекти без изкопаеми горива, високи пътни такси и улавяне на парниковите газове от завода за изгаряне на боклук. Проучване от 2016 година прогнозира, че в допълнение към ангажиментите на правителствата плановете за климата на градовете и регионите могат да намалят с още 500 милиона тона годишно парниковите емисии до 2030 година, колкото са емисиите на Франция. Ползите са много локални в градовете - по-малко замърсяване на въздуха, по-добър градски транспорт, казва Никлас Йохне, един от авторите към германския център за анализи Институт НовКлимат (NewClimate Institute). Замърсяването от дизела Това обаче не винаги устройва централните правителства. Много от "зелените" идеи на Осло са анатема за гласоподавателите на популистката дясна Партия на прогреса, която заедно с консерваторите съставя коалиционното правителство. Заместник-кметът Лан Мари Нгуйен Берг казва, че правителството бави плана за нови пътни такси в Осло, които достигат 58 крони (7 долара) за дизеловите автомобили в час пик. Министерството на транспорта "си влачи краката", настоявайки за големи, нови пътни знаци, които да обясняват различните цени, и за модифициране на компютърната система за регистрация на преминаващите автомобили, посочи тя. Норвежкият министър на транспорта Кетил Сулвик-Улсен, от Партия на прогреса, посочи, че министерството оказва съдействие. А Берг привежда несъстоятелни доводи, отбеляза той. При все това министерството разпорежда в писмо от 4 ноември, с което Ройтерс разполага, норвежката агенция за пътна администрация да проектира национална компютърна система за пътните еко такси, а не само за Осло, който е единственият град, пожелал системата. В писмото се отбелязва, че допълнителната работа ще забави проекта с три месеца до октомври 2017 година. Това е удобно за Партията на прогреса, посочва правителствен представител, тъй като парламентарните избори трябва да бъда проведени през септември и партията няма да бъде свързвана с непопулярната такса. Освен това градът се бави с предаването на подробни планове. Автобуси срещу влакове И в други части на света градовете се натъкват на пречки в усилията си да постигат собствените си цели за намаляване на въглеродните емисии, които често надхвърлят правителствените цели, определени от Парижкото споразумение. Австралийският град Сидни е в спор с националното правителство в Камбера, тъй като иска да генерира повече енергия на местно равнище и да не плаща високи такси за използването на националната мрежа, посочва кметицата Клоувър Мур. Сега Сидни е местен генератор на енергия чрез инициативите си за слънчева енергия, но трябва да плаща същите такси като "отдалечена въглищна или газова централа, която изнася енергията си на стотици километри," допълни тя. Правителствената австралийска комисия за енергийния пазар обяви през декември, че планът на Сидни за "кредити за местната мрежа за производство на електроенергия" ще бъде прекалено скъп. Комисията посочва сума от 233 милиона австралийски долара (176,12 милиона долара) допълнителни разходи за потребителите до 2050 година. Мур отхвърли твърденията, заявявайки, че кредитите биха означавали една по-справедлива система като цяло. Кметът на Копенгахен Франк Йенсен каза, че колегите му "в градовете по света настояват за повече закони (...) за да станат градовете ни по-зелени." Той се оплака, че цените, плащани на правителството за електроенергията от националната мрежа, използвана от "зелените" автобуси в Дания, които често са под шапката на градската управа, са прекалено високи в сравнение с цените за влаковете, които са управлявани от правителството в националната мрежа. Факторът Тръмп Вероятно най-поразяващо е разминаването между правителство и град в САЩ. Американският президент Доналд Тръмп отхвърли научните заключения, че промените на климата са дело на човека и заяви в предизборната си кампания, че ще отмени Парижкото споразумение в полза на местния добив на изкопаеми горива. Плановете на Тръмп обаче не са ясни - президентът заяви след това, че е "непредубеден" за Париж. В четвъртък Скот Пруит, новият ръководител на американската Агенцията за опазване на околната среда, посочи, че не е убеден, че въглеродният диоксид, който е резултат на човешката дейност, е основната причини за климатичните промени - заключение, широко прието от учените. Ако Тръмп занижи стандартите за чистия въздух, за електроцентралите или автомобилите, върху градовете ще падне големият товар да компенсират, за да бъдат постигнати целите, каза Ейми Петри от службата за устойчивост в тексаския град Остин. Това ще затрудни Остин да постигне целите си за намаляване на емисиите до 2020 година, посочи тя. Въпреки това кметовете на 12 големи американски града, включително Остин, Лос Анджелис, Чикаго и Бостън, потвърдиха тази седмица ангажиментите си към Парижкото споразумение. По БТА

Прочети цялата публикация