Сузана Клинчарова – Нашата задача е не само да свирим виртуозно, но и да вдъхновяваме композиторите за нови творби

„Арфата – извор на вдъхновение” се нарича поредицата от майсторски класове, които проф. Сузана Клинчарова провежда в Нов български университет от няколко години. За стотиците ѝ възпитаници по света самата тя е постоянен извор на вдъхновение – като изпълнител и неуморен изследовател на арфовата музикална литература.

Проф. Клинчарова е сред най-известните български музиканти. От десетилетия има сериозна концертна кариера, която успешно съчетава с активна звукозаписна дейност. От 1990 г. е професор по арфа в Париж, провежда редовно майсторски класове в Ню Йорк и София. Била е солист на Tokyo Metropolitan Symphony, Националния оркестър на Белгия, Софийска филхармония, San Francisco Chamber Symphony… Не са малко и престижните сцени, на които се е изявявала в САЩ, Япония,  Франция, Белгия и много други страни. Родена е в семейството на художника Евгени Клинчаров и пианистката Вера Панова. До такава степен бях обсебена от пианото, че вместо приказка вечер исках майка ми да свири за мен някоя от пиесите, които обичах – спомня си тя. Започва да се занимава на 5-годишна възраст, но на 12 се налага да се откаже от пианото заради проблем с ръцете. Препоръчват ѝ да избере друг инструмент или изобщо да се откаже от музиката като професия. Още при първата среща арфата я „омагьосва” с резонанса, който се получава при музициране, с красивия звук и възможностите за търсене. Ето какво разказва проф. Клинчарова за своите учители и наследеното от тях знание и отношение към музиката.

Натрупаният опит с пианото ми помогна изключително много, но арфовата техника е извънредно трудна. Моят голям шанс беше постъпването в класа на Сузана Мелдониан, която преподаваше в Брюкселската консерватория. Тя беше един от редките капацитети в умението да се надхвърлят техническите трудности и да се постигне интересно звукоизвличане. Под нейно ръководство успях да постигна сериозен напредък. Тя ме препоръча на Пиер Жаме, при когото е специализирала френска музика. Той беше живата връзка с гигантите на арфовото изкуство Равел, Дебюси, Форе, Капле, израснал под тяхното влияние, свирейки техните произведения по директните им указания. Беше невероятна личност, носеше в себе си цвета на тази епоха. Той самият е пряк ученик на Алфредо Хаселманс, на когото дължим много в развитието на арфата като солов инструмент. Нека припомним, че Сен Санс, Форе и други композитори пишат специално произведения за него и неговия клас.

Продължавайки връзката учител-ученик, проф. Клинчарова предава на своите студенти идеята, че тяхната задача не е само да свирят виртуозно, а и да вдъхновяват композиторите за нови творби.

За нашия инструмент това е извънредно важна задача – да насочваме творците. Арфата има технически особености, които създават ограничения при композиране. Понякога, за да направи жест към свой приятел – композитор, арфистът може „да си счупи ръцете и краката” и да изсвири някоя пиеса. Но за да бъде една творба жизнеспособна, за да стане част от репертоара, тя трябва да е написана по приемлив за изпълнение начин. Това е част от моята визия при работата със студенти. Преди 6-7 години проф. Богданов ми предложи да поема майсторски класове в НБУ. Винаги имаме най-малко една пиеса от съвременен композитор, върху която работим. В този университет е възможно в майсторските класове  да се включват  различни специалности – театър, изящни изкуства, кино, дори факултета по политология се присъедини към последния ни проект. Прекрасно е младите хора да имат широко отворен светоглед, арфистите да разберат, че не са сами на сцената, а другите специалности да общуват с новото и непознатото.

През последните години проф. Клинчарова е концентрирала своята концертна дейност в САЩ, Франция и България. А звукозаписната е насочила към  солови пиеси и камерна музика. Специално място в репертоара ѝ имат творбите от български композитори, много от тях специално създадени за нея. Сред тях са творби от Лазар Николов, Илия Илиев, Васил Казанджиев, Любомир Денев, Ценко Минкин, Александър Кандов, Георги Арнаудов.

За съжаление, необходим е повече от един концертен живот, за да изсвири човек всичко, което би искал – казва в заключение проф. Клинчарова.

Прочети цялата публикация