Леополд Хагер: Обичам оркестрите, които надграждат

82-годишният маестро Леополд Хагер – един от уважаваните диригенти и педагози в Австрия, е в София тази седмица по покана на своя ученик Росен Гергов, главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР. Още със самото си встъпване на тази длъжност българският диригент заяви, че за него ще бъде цел да запознае нашата публика с майсторството на Хагер и особено със специалното му отношение към музиката на Антон Брукнер.

Третата симфония на Брукнер ще звучи на 24 март от 19.30 часа в зала "България", а в първата част ще бъде изпълнението на Петия "Императорски" концерт за пиано от Бетовен, в който солист ще бъде проф. Милена Моллова – един от доайените на българската клавирна школа.

След първата му репетиция с Радиооркестъра имах възможност да се срещна закратко с маестро Леополд Хагер, за да го попитам какво го вдъхновява в дългата му и успешна кариера.

Вдъхновението за мен идва от природата, от нещата, които обичам – като архитектура и изобразително изкуство. Вдъхновяват ме и идеите на композиторите, които откривам в партитурите – формата, емоциите, възможностите на оркестрацията.

Има музика, която е разбираема навсякъде – като Моцарт и класиците, но Шуберт и Брукнер например са нещо специално – трябва да разбираш тяхното мислене. Без да познаваш тяхната психика ти ще ги свириш, но как? Трябва да имаш малко усещане за импресионизъм, например. За да навлезеш в дълбочина в Брукнер, трябва да си виждал родното му място, като големия манастир Свети Флориан, където той се е изградил като характер.

Някои музиканти смятат, че Брукнер е подценяван автор и музиката му би трябвало да се цени по-високо. Вие как смятате?

Абсолютно вярно! Той е достатъчно важен в Австрия и Германия, но в страни като Италия и Испания… даже в Испания е малко по-добре, но като кажа Брукнер, италианците ми казват – не! Но пак казвам – когато не разбираш манталитета на определен автор, имаш затруднения да слушаш музиката му.

Роден сте в Залцбург, учили сте и сте работили там, може би този град също може да бъде определен като Ваше вдъхновение? Както и Виена.

Точно така е! Но Залцбург е голямо вдъхновение за работата по Моцарт – когато записвахме ранните му опери, бяхме в същата зала, където и той е дирижирал и е свирил. Имаш същата акустика, същата атмосфера като Моцарт няколко века преди теб, и това е истинско вдъхновение.

Колкото до Виена, определят я като най-добрия град за живеене и може би това е малко арогантно, но е така – през нея са минали всички важни музиканти в историята – Моцарт, Бетовен, Шуберт, Малер, Брамс – всеки е бил там, построили са буквално тази фантастична атмосфера.

Работили сте с някои от най-престижните оркестри в света: Виенската, Берлинската, Мюнхенската, Чешката филхармония, Гевандхаус – Лайпциг, Дрезденската държавна капела, Метрополитън опера и още, и още. Какъв е Вашият предпочитан оркестър?

Колко е хубаво да се работи с оркестър като Виерската филхармония, фантастично е. Но, знаете ли, когато имаш една или две репетиции, е трудно да дадеш кой знае колко много от себе си. Затова аз харесвам, когато един добър оркестър показва интерес да изработи творбата по-добре, да я надгради, и ми позволява да му помогна в този процес. Да направим заедно най-доброто възможно. И това може да се случи точно тук, в София, с Радиооркестъра. Възможно е! Днес беше първата ни репетиция, затова е рано да кажа, но ме попитайте пак след концерта в петък. Българските музиканти не са свирили много Брукнер, но този състав е отворен да научи повече. А в тази Трета симфония от Антон Брукнер има моменти във виенски стил – него всички го харесват, а това прави нещата по-лесни. Мисля, че имаме достатъчно време до концерта, за да изработим всичко необходимо.

Прочети цялата публикация