В борбата с "Ислямска държава" Моленбек се нуждае от нещо повече от репресии

Година след като жители на брюкселското предградие Моленбек се оказаха замесени в две от най-смъртоносните нападения на европейска земя, анализатори предупреждават, че правителството на Белгия трябва да опита да се справи с корените на местното недоволство. Моленбек се прочу вследствие на две големи терористични атаки в Европа: в Париж през ноември 2015 и в Брюксел четири месеца по-късно. След като извършителите на двете атаки бяха свързани с този придобил лоша слава квартал в западната част на града, в белгийската политика започна период на задълбочено проучване, за да се разбере как Моленбек е станал "убежище на джихадисти", както казва един белгийски депутат. Но измина една година след най-кръвопролитните атаки в белгийската история и наблюдатели предупреждават, че уроците още не са научени. "Чувствам се донякъде измамен. Първото нещо, към което трябваше да се подходи, е образованието", казва 70-годишният Йохан Леман, изследовател, който живее в Моленбек от 1981 г. и ръководи там регионален център за малцинствата. "Всеки знае, че има голям проблем с образованието тук, а досега не съм чул от правителството нещо за това", казва Леман, който през продължителен период е наблюдавал в Моленбек пристигането и напускането на хора. Научното му изследване се съсредоточава върху политиката в областта на религията, миграцията и интеграцията. За известно време е работел за федералното правителство по политиките за миграцията и равните възможности. Леман казва, че от десетилетия белгийското правителство си е затваряло очите пред това, което се е случвало в Моленбек, даже когато "Ислямска държава" (ИД) вече е вербувала там хора за боевете в Сирия и Ирак. "Когато през 2012 г. започнаха вербуванията, Моленбек вече беше станал, още от 90-те години, място, където се събират в едно различни проводници на джихадистко влияние." "Тук имаше много успешно и стратегическо вербуване за ИД; те търсеха неуспели престъпници, наркодилъри, хора, които знаят как да намират оръжие и как да се укриват. А също и млади хора с манталитет на неудачници", казва той. След бомбените атентати в Париж и Брюксел белгийските власти бяха критикувани силно заради небрежния подход към проблема с домораслия тероризъм. Властите отговориха с въвеждането на мерки, които облекчават превантивното задържане на заподозрени в тероризъм, засилване на наказанията за подстрекателство към тероризъм и налагането на изолация до 23 часа дневно за всички свързани с тероризъм престъпници. Но ученият от университета в Льовен Питер ван Остайен, който подобно на Леман наблюдава вербуването на белгийци за екстремистки групи като ИД, не е убеден, че тези мерки са достатъчни за решаването на проблема. "Повечето от мерките са от репресивен характер, а като цяло е необходим дългосрочен подход, който включва инвестиции в жилищно строителство, почистване на квартала, образование и интеграционна политика", казва Остайен. "Белгийците, които се присъединяват към ИС, говорят за социално изключване, забрана на забрадките, липсата на работа и усещането, че са граждани втора или трета класа. Изглежда е разпространено чувството, че не са свързани с нищо, нито с Мароко, нито с Белгия. В същото време една от най-важните идеи на ИД е усещането за принадлежност и братство." Докато белгийското правителство и администрацията на Моленбек са бързи в заклеймяването на квартала - и много бавни при изработването на по-структуриран подход, - 35-годишният технологичен предприемач Ибрахим Уасари, жител на Моленбек, е решил да вземе нещата в квартала в свои ръце. Той казва, че е бил разстроен от усещането, че всъщност не е част от Белгия, нито от родината на родителите си Мароко. Напуснал училище на 13-годишна възраст и се оставил на течението. Но след няколко години съумял да преобърне живота си, сам се научил да програмира и успешно стартирал своя компания. Сега е предприемач с четири технологични предприятия, създал е школа за програмисти, наречена "Моленгек", насочена към младите хора в квартала. Школата се помещава в сграда, изпъстрена с графити отвън и с безплатно кафе в кухнята. "Технологията ми даде много възможности и перспективи", казва Уасари. "Защото, ако си неудачник в училище, това не означава, че ще си неудачник в живота. Искам да бъда ролеви модел за младите хора тук. Белгийското общество се нуждае от положителни ролеви модели оттук, чиито имена са Исмаел или Маруан". Йохан Леман е съгласен: "Съветът ми към онези, които правят политиката, е да бъдат креативни. В противен случай има опасност, че когато белгийските бойци от ИД се завърнат, ще имат възможност да използват недоволството и липсата на позитивно говорене, и да продължат да вербуват тук". По БТА

Прочети цялата публикация