Адриана Киеза ди Палма представи документалния филм „Вода и захар: Карло Палма, цветовете на живота“

Вълнуващ документален филм за живота и постиженията на филмовия оператор Карло ди Палма бе представен в рамките на 21 София филм фест. Приносът на Карло ди Палма за развитието на филмовото изкуство е огромен, неговият усет за светлината, творческите му търсения й идеи вдъхновяват следващите поколения кинематографисти. Легендарния кинооператор има заснети над 100 филма, с едни от най- великите италиански режисьори, като Лукино Висконти, Микеланджело Антониони, Роберто Роселини, Бернардо Бертолучи. От средата на 80-те години на миналия век става предпочитан оператор от Уди Алън и това е причината да се премести да живее в Ню Йорк. За представянето на документалния филм „Вода и захар: Карло Палма, цветовете на живота“, в София пристигна вдовицата на Карло ди Палма- Адриана Киеза ди Палма, придружена от режисьора Фариборз Камкари. Двамата дадоха специално интервю за предаването „Евробокс“ и разбира се започваме със спомените, запечатани по блестящ начин с много уникални интервюта включително с Уди Алън, Вим Вендерс и Алек Болдуин.

Адриана ди Палма: „Спомените са толкова много, те са запечатани и във филма и ми отне много време, за да разкажа и покажа тези спомени. Карло много обичаше своята работа, беше много  горд със своя скромен произход, никога не приемаше компромиси и правеше  своя артистичен избор с мисълта за свободата на изразяване. Той е живял в период, в който свободата реално не е съществувала, затова неговата работа винаги беше много силно повлияна от избора и необходимостта да се изразява свободно. В заснетите от него филми  прозира любовта му към хората, Карло обичаше небето, обичаше светлината, харесваше му да се разхожда по улиците, искаше да е близо до хората, близо до живота, между другото не можеше да  шофира, затова прекарваше много време, често разхождайки се по улиците. Така че споменът ми за него е за велик хуманист.“

Не е ли странно, че ирански режисьор снима документалния филм за живота и творчеството на легендарния  италиански кинооператор Карло ди Палма.

Фариборз: „Да, аз съм ирански кинорежисьор, но обичам италианското кино. Открих киното за себе си благодарение на италианските филми, бях повлиян от италианския  нео  реализъм и после от италианското модерно кино. Карло ди Палма беше част от това кино училище, така че за мен беше много важно да осъществя проекта. Когато Адриана ме помоли да заснема този документален филм като режисьор, бях много развълнуван, защото най- накрая щях да се докосна  до материала, който Карло ди Палма е оставил, до личния му архив, до снимките, това беше много важно за мен. Когато видях интервютата с Карло, те ми напомниха за мотивацията ми да заобичам киното и защо избрах точно този начин да изразя себе си. Това беше отправната точка за началото на филма и нещата, които искахме да споделим с аудиторията.  Не само аз, но и много ирански кино дейци и от Средния изток и от целия свят са повлияни от Карло ди Палма и неговото поколение кино оператори. Така че за мен не беше странно, защото бях израснал с филмите на Карло и мисля, че Адриана искаше да даде интернационална визия на филма, не само италианска  гледна точка.“

Адриана ди Палма: „Бях емоционално свързана с това дълго пътешествие през творчеството на Карло и исках да съм убедена, че не правя семеен албум със сувенири, знаете че е много лесно под  влияние на патетиката да направиш трибют на своя съпруг, но през очите на Фариборз според  мен стана исторически документ за киното и представлява световен  интерес.Надявам, че младите хора ще осъзнаят, че ако действително  обичаш своята работа и я вършиш със страст, ще постигнеш целта си.“

Ставате част от живота на Карло ди Палма  в периода, когато той започва да работи с Уди Алън. Имало ли е момент, когато съпругът ви е споделял, че му е  трудно да заснеме някоя сцена или филм с Уди Алън?

Адриана ди Палма:„Не, никога  не  са  имали  трудности, много се забавляваха  и се наслаждаваха на този прекрасен период, много творчески и за двамата, без каквито и да било проблеми. Карло имаше свой американски екип, който говореше малко италиански, той обичаше Ню Йорк, беше  магичен  период, много успешен и за двамата. Те имаха много сходни интереси, Уди и Карло разбира се обичаха киното, но харесваха и театър, музика, картини, обичаха да се разхождат, имаха много сходства в личния си живот, това беше едно много важно приятелство, което продължава и сега и Уди е все още моето семейство. Уди Алън през цялото време много се интересуваше от филма ми. Пътувах до Ню Йорк да му покажа заснетото, за да се убеди, че всичко е наред, той много ме подкрепяше през годините с документация и искаше да знае, че това, което правим е в правилната посока и когато видя филмът завършен, каза че е твърде кратък, само 90 минути, трябвало е да е два или три часа.“

Защо избрахте за заглавие на филма си „Вода и захар: Карло ди Палма, цветовете на живота“

Адриана ди Палма:„Карло ми е разказвал, че когато бил бебе, неговата майка, продавала цветя на един площад. Била е на 47 години, когато е родила Карло и е имала още шест деца вкъщи. Щом започвало  да вали, за да запази бебето от дъжда, го давала на ватмана на трамвая, за  да е на сухо и топло. По това време трамваят завивал на площада, след като преминавал през целия Рим. Когато Карло започвал да плаче, ватманът спирал трамвая и му купувал вода със захар, за да го успокои. В края на деня ватманът връщал кошницата с бебето на майка му.“

Как се чувствате тук в България, на София филм фест.

Адриана ди Палма:„Чувстваме се като у дома си, на прожекцията имаше толкова много хора, никой не си тръгна преди края и ме развълнуваха след прожекцията с думите си. Благодарна съм на директора на фестивала Стефан Китанов, познавам го от години, благодаря му, че ни даде възможността да покажем филма тук.“

Прочети цялата публикация