Здраве и стил на живот - избрано от печата

Центърът на София ще се обновява с над 50 млн. лв, съобщават централните печатни издания тази сутрин. Две дългоочаквани обществени поръчки обяви Столичната община преди дни. Цялостният ремонт на ул. "Граф Игнатиев" и прилежащите й улици ще струва 26.3 млн. лв. с ДДС. Други 24 млн. лв. пък ще отидат за обновяване на зоната около парламента и храм-паметника "Ал. Невски". От сроковете обаче е видно, че работата може и да не приключи до старта на европейското председателство, посочва СЕГА.

Ремонтът на първата зона включва изграждане, възстановяване и подновяване на подземната и наземната инфраструктура на "Граф Игнатиев" от ул. "Алабин" до бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", в това число пл. "Джузепе Гарибалди", пл. "Славейков" и градината при църквата "Св. Седмочисленици". Втората поръчка засяга площада на храм-паметника "Александър Невски" и участъка от ул. "Оборище" до ул. "Г. С. Раковски", пл. "Народно събрание", градина "Кристал", градина "Св. Климент Охридски", градината пред църквата "Света София".

Парите се чакат по линия на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

Такса смет в градовете най-вероятно ще се плаща на всеки жител, пише СТАНДАРТ. Като само за следващите три години от 2018 г. до 2020 г. таксата за боклука ще може да се плаща и според площта на имота. Това ще стане, ако новият парламент одобри промените в Закона за местните данъци и такси, които са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане. Като при всеки вариант такса смет ще скочи най-много за крайните квартали на градовете. В момента такса смет и данък сгради за апартаментите в центъра са по-високи, защото са по-скъпи и имат по-голяма данъчна оценка. С промените обаче за две еднакво големи жилища с еднакъв брой хора в тях, които са в центъра на София и в крайните квартали "Люлин" и "Левски Г" ще се плаща еднаква такса смет.

Пак започва опит да се направи детска болница, извежда в заглавие СЕГА. Стартът на инициативата за построяването на "Нова многопрофилна университетска детска болница - Детски здравен парк" ще бъде даден от Българската педиатрична асоциация и асоциация "Родители" на 5 април във Военния клуб. Тогава ще бъде обявен инициативният комитет, който ще работи по осъществяването на проекта. Сред гостите на събитието се очаква да бъдат и президентът Румен Радев, кметът на София Йорданка Фандъкова и омбудсманът Мая Манолова. България е единствената страна в ЕС, в която няма голяма национална многопрофилна педиатрична болница. В София има детска болница, но в нея няма хирургия.

НОИ започва програмата за профилактика и рехабилитация за 2017 г., информира МОНИТОР. Заложените средства са в размер на 20 103 061 лв., като се предвижда през тази година около 47 500 лица да ползват парични помощи за профилактика и рехабилитация. Програмата е с продължителност 10 дни като цената на нощувките и частична помощ за храна в размер на 7.00 лв. за всеки ден от престоя се поема от средствата на държавното обществено осигуряване. Всяко лице за сметка на бюджета на ДОО има право да ползва и до четири основни диагностични и терапевтични процедури дневно. Право на парична помощ за профилактика имат осигурените лица за общо заболяване, майчинство и/или трудова злополука и професионална болест. Право да ползват програмата имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност.

Брюксел променя правилата за управление на големите компании в ЕС. Бонусите на мениджърите вече не трябва да зависят от текущата печалба на компанията, а от нейното дългосрочно развитие като крайната цел е разкриването на нови работни места, читим в СТАНДАРТ. Директорите трябва да се оценяват с помощта на финансови и нефинансови критерии, включително грижа за околната среда и социална ангажираност. Освен това политиката на възнагражденията ще трябва незабавно да бъде публично оповестена след гласуване от акционерите на общото събрание.

Авторските права в България са лабиринт без изход, изтъква СЕГА. За събирането на пари от авторски права в България се мисли като за постоянен конфликт между хората, свързани със създаването на музика, които непрекъснато искат още и още, и онези, свързани с излъчващите медии, които се чудят как да не платят. "Музикаутор" и БНР още не са подписали договор, с който дружеството отстъпва правата за разпространение на каталога си в ефира на радиото, отбелязва изданието. За въпросното дружество се заговори повече в началото на годината, когато БНР спря да излъчва модерна музика и премина само на класическа и фолклорна и на такава, за която не се дължат права. Радиото поде и кампания български творци да започнат да му отстъпват интелектуалната си собственост, На 24 февруари обаче страните обявиха, че са се споразумели. И БНР, и "Музикаутор" поясниха, че са направили редица отстъпки, без да дадат повече информация. Повече от месец по-късно става ясно, че всъщност договор още няма, а има реална опасност страните отново да се конфронтират. Според участник в преговорите БНР и "Музикаутор" са се споразумели за размер на отчисленията, който ще е значително по-нисък от исканите от дружеството 4.4 на сто от брутните приходи. Новият договор трябвало да е за три години. Проблемът обаче бил, че "Музикаутор" настоява след този период БНР да приеме тарифата му и да се съгласи да плаща по нея в бъдеще. "Ние предлагаме преди изтичането на контракта да седнем и отново да преговаряме с "Музикаутор", поясни за "Сега" човек от БНР.

Прочети цялата публикация