Учените ще изследват нагласите на хората към езика

Учени ще изследват нагласите на българите към книжовния език. Днес започва проект по темата, а проучването ще се прави от езиковеди и социолози от три научни институции – Института за български език, софийския университет и институтът за икономически изследвания при БАН.

Доц. Руска Станчева от БАН, която е ръководител на проекта обясни в предаването "Хоризонт до обед" какво точно ше бъде изследвано:

Става дума за това дали хората искат отпадане на пълния член, както и формите при които има  т. нар."мекане" ще станат дублетни, като и за още доста явления, които от доста време са доста широко разпространени в устната реч, но са квалифицирани като грешка в писмения език. Като цяло всъщност ни интересува и какво е отношението, какво е мнението , нагласите на българите към книжовния език като един от символите на националната идентичност. Разбира се, нас  като хора, които се занимават с разработването на речници, особено на правописния речник, който задава нормите на книжовния език, е особено важно как се отнасят хората към тези разминавания между писмения език и устната реч, склонни ли са и до каква степен да се възприемат някои от тези широко разпространени  явления.

Доц. Станчева посочи как точно ше бъде направено изследването и колко ще продължи:

Ще го направим по всички правила, с национална социологическа анкета, в която ще има няколко групи въпроси, които да могат да дадат една достоверна и надеждна обратна връзка на нас езиковедите, тъй като досега не е правено такова изследване.

Анкетата ще започне може би до месец и в рамките на може би още толкова ще се проведе това проучване. Разбира се, след това доста повече време ще отнеме обработването на резултатите и анализите. Целият проект трае 2 години. Всъщност началото му е от 1 януари 2017 година и трябва да приключи в края на 2018-та.

Доц. Владислав Миланов от Софийския университет коментира темата. Според него правилото за пълен член вече не затруднява младите хора, а всички промени трябва да се случват след широка дискусия:

Днес, когато този книжовен език е изграден, но непрекъснато се променя под влияние на много различни фактори, е нормално и логично да търсим отговори на проблеми, които засягат езика. За мен винаги в малко обидно, когато започване да говорим за езика кампанийно и започване всички да говорим колко е важно да изследваме българския език.

Наблюденията, които този проект ще коментира не са нито нови,. Да, те ще бъдат попълнени с актуални данни – от социологически изследвания, от допитвания. Тук вече големият въпрос е как ще бъдат реализирани тези данни, доколко ще бъдат представителни те. Ако искаме да направим голяма дискусия, не тя да е на по-широка основа.

Нека в тази дискусия да се включат българските журналисти, българските писатели, българските учители, българската интелигенция, нека да се включат университетските преподаватели и тогава, когато вече имаме един аргументиран отговор, какви промени настъпват в българския език, какви тенденции надделяват, тогава да си кажем: "Да, езикът е динамична и жива система."

Прочети цялата публикация