Цвета Брестничка: Има фатален недостиг на ресурсни учители, психолози и логопеди

Имаме фатален недостиг на ресурсни учители, на психолози, на логопеди – всъщност всички тези хора, които трябва да бъдат в подкрепа на учителите, липсват. Целият товар се стоварва върху учителите и се очаква те да бъдат магьосници - да бъдат социален работник, психолог, ресурсен учител, логопед, семеен консултант. Това е абсолютно нереалистично. Ако искаме да правим превенция, ние трябва да осигурим ресурси, с които да подкрепим учителите в тяхната работа. Тази теза разви в предаването "Нещо повече" Цвета Брестничка от Асоциация "Родители". По думите й, големият проблем в училището е, че възрастните не знаят как да говорят помежду си и липсва диалог вътре в самото училище:

Цялото мислене, че когато има нарушение от дете, решението минава единствено през санкцията и през това да принудим родителите да приложат санкцията, вече е проблем. Когато едно дете има предизвикателно поведение, това е сигнал, че нещо куца при възрастните, не при самото дете. Възрастните не са си свършили работата. Дали само родителите, дали само учителите, дали в това, че не си говорят едни с други. Общуването между родителите и учителите почти никога не минава през ценностните въпроси, а винаги опира до чисто оперативни неща. Нека си дадем сметка, че когато едни родители не могат да се справят с поведението на детето си, то не е защото не искат, а защото не знаят как, и никой не им помага в това да се справят.

Всичко, което се прави, е пожелателно и не е насочено към намаляване на агресията и насилието в училище, заяви още Брестничка по повод на огласените днес от прасветния министър мерки за справяне с агресията в училище:

Повечето от тези 22 мерки не са мерки за превенция, а мерки за интервенция, когато насилието вече се е случило и инцидентите са налице. Превенцията предполага да променим нещо в средата, така че инцидентите да са рядкост, а не ежедневие.

Един от първите училищни психолози у нас Иван Игов коментира, че едни и същи идеи се вадят периодично от чиновническите чекмеджета, без да са реално работещи:

В нашето образование се случва своеобразно зацикляне, дежа вю. Само преди 6 месеца Меглена Кунева и нейният екип направиха пресконференция срещу насилието, в която точките горе-долу бяха същите. Преди четири години имаше концепци за справяне с агресията в училище, която беше дори обезпечена с девет милиона лева, надлежно похарчени за курсове на учители на хубави места, където хубави лектори им изнасяха с лекции. Но справянето с поведенческите нарушения не става с  лекции, а със системни мерки.

Капацитетът на средното ниво експерти в МОН, което стои там с години, е много нисък. Те имат едни и същи материали, които крият в чекмеджето. Когато дойде новият екип, новият министър професор еди-кой си, и те вадят същите тези неща, той ги прочита отново публично с апломб. От това обаче не следва нищо.   

В България няма магистърска програма, която да подготвя училищни психолози, подчерта Игов. Много важен по думите му е и въпросът с поддържащите структури:

Училищна психология се прави, когато има централна лаборатория, която да подпомага колегите по места с методики. Трябва да има в областните центрове т.нар. центрове по училищна психология, които да работят и с деца със специални обучителни затруднения, защото няма как един психолог в една училище да разбира от всичко.

Двете позиции слушайте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация