България иска от ЕК преференции за вредните емисии от въглищните централи

България настоява пред Европейската комисия да промени заложените емисионни нива на серен диоксид, азотни оксиди и живак в подготвяния в Брюксел по-строг режим за електроцентралите на въглища. Ако това не стане, страната ни настоява да бъдат определени отделни стойности, които да важат само за България. Тази позиция са защитили експерти от министерствата на енергетиката, на околната среда и водите и на икономиката на срещи в Брюксел. Те са разяснили на евроекспертите тежките последици за България от готвените промени в Референтния документ за най-добри налични техники за електроцентралите на въглища, съобщи Министерството на енергетиката. Документът засяга електроцентралите с входяща мощност над 50 мегавата и предвижда много по-високи от съществуващите рестриктивни равнища за емисии азотни оксиди и серен диоксид, изпускани в атмосферата, както и ограничения за живака. Целта е да се намали замърсяването на въздуха и околната среда с вредни вещества. Очакванията са токът да поскъпне с 27% Затягането на правилата в европейски мащаб ще доведе до необходимост от нови инвестиции и поскъпване на тока с 27%, показват изчисленията на държавната ТЕЦ "Марица изток 2". Най-голямата въглищна централа у нас до момента е инвестирала в сероочистващи инсталации на всичките си осем блока повече от 570 млн. лв. Централата е проектирана така, че да работи с нискокалоричните въглища с високо съдържание на сяра от Маришкия басейн. Към момента дружеството продължава да изпълнява екологични проекти на стойност 169 млн. лв. За да постигне новите рестриктивни норми ще бъдат необходими нови инвестиции, които се оценяват между 200 и 500 млн. лв., е посочено в съобщението на енергийното министерство. Разчетите на ведомството показват, че от новите екомерки всяка година въгледобивът и деветте най-големи електроенергийни предприятия у нас, които ползват лигнити от източномаришкия басейн, ще реализират загуби за над 612 млн. лв. От износител на ток България ще стане вносител Опасенията на българското правителство са, че промените ще засегнат целия енергиен сектор, минния бранш и свързаните с тях индустрии. "От износител на ток България рискува да се превърне във вносител, при това от съседни държави, които не са членове на ЕС и нямат задължения да изпълняват новите екологични норми", е посочено в българската позиция. В добива на въглища и производството на електроенергия са ангажирани пряко около 12 000 души, а заедно със свързаните дейности – около 150 хиляди. Евентуалното преустановяване на работата на топлоелектрическите централи ще доведе до директна загуба на хиляди работни места, необходимост от допълнителни социални разходи за страната, както и загуби за бюджета от преки и косвени данъци, се казва още в българската позиция, представена в Еврокомисията. Плановете на ЕК са документът да бъде гласуван в края на април от специална комисия, създадена от страните-членки в рамките на чл. 75 от Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Предстои трите ресорни дирекции на Еврокомисията да изпратят допълнителни въпроси, на които България трябва да отговори.

Прочети цялата публикация