Н. Миладинов: Европейските институции ще следят с интерес действията на новото правителство и НС

Докато у нас текат разнообразни спорове във вътрешнополитичеки план, страната ни рискува да пропусне важни моменти, за да защити интереса си в ЕС и да разшири влиянието си там, смята кореспондентът на БНР в Брюксел Никола Милаинов, който предложи на слушателите на "Неделя 150" свой анализ на външнополитическите проблеми пред правителството в европейски план.
Съдейки по досегашните изказвания на лидерите на ГЕРБ и коалицията „Обединени патриоти“, изглежда, че техните приоритети някак си се разминават с тези на Брюксел. Не се забелязва и елемент на спешност при решаването на ключови въпроси свързани с реформирането на България в контекста на европейското й членство. А време за губене просто няма. Само през следващите 6 месеца предстоят сериозни решения, които бъдещото правителство в София трябва да вземе – ако иска разбира се. По мнение на ЕК, първи и най-главен приоритет за управляващите в България е изпълнението на обещаните реформи в системата на правосъдието. Логиката е, че страната не може да стъпи на здрави основи без равноправие пред закона и предсказуемост за бизнеса. Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер подаде „спасителен пояс“ на политическия елит у нас да се измъкне от унизителния мониторинг, който вече 10 години информира целия свят и международните инвеститори колко точно всъщност сме лишени от правова държава. Обещанието е докладите да спрат до 2 години, ако се изпълнят 17 конкретни мерки. Съдебната реформа обаче е поставена едва на 8-мо място в приоритетите на публикуваната коалиционна управленска програма. В нея Бойко Борисов, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров се ангажират с изпълнението на всички 17 препоръки, но чак до края на 2018г. Следващ доклад за напредъка се очаква още този декември, но какво ли ще докладва Еврокомисията, ако нищо не е свършено? Очевидно, че новият парламент не се готви да се лиши от лятна ваканция заради „някакви си“ препоръки от Брюксел. Ако се протакат реформите до 2018-та, то до края на мандата на Юнкер ще остане по-малко от година за практическо прилагане на приетите закони и мерки. В коалиционната управленска програма се обяснява, че формалното изпълнение на споменатите препоръки за реформа на хартия, автоматично води до „независима съдебна власт и необратими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност“, тоест автоматично отпадане на наблюдението – интерпретация на обещаното от Юнкер, която е меко казано опасна. За едно десетилетие доклади и на последния първокурсник по право е ясно, че Комисията иска определен брой мафиотски босове и корумпирани политици с присъди в затвора. Зад "Комисията" с това желание стоят правителствата на едни от най-богатите и влиятелни държави в ЕС. Кои точно? За справка вижте чии посланици в София написаха скоро поредно публично писмо в защита на механизма. Докладите всъщност се правят за тези държави всяка година – защото те се съгласиха да приемат предсрочно България като пълноправен член въпреки ,че тя не отговаря на условията за върховенство на закона. Същите тези държави държат ключа към приемането ни в Шенгенската зона-желание поставено на първо място в приоритетите на бъдещите ни управници. Ако при този доброжелателен шеф на Комисията не успеем да се отървем от Механизма за сътрудничество и проверка, то кое ни дава гаранции че изобщо някога това ще стане при неговия наследник на поста? Пред новото правителство стоят още поне няколко решения от национален интерес идните седмици. Например до юни България трябва да изпрати доклад до ЕК как е изпълнила списък от хоризонтали предварителни условия за реформи в секторите, по които получаваме милиарди еврофондове. До последно имаше проблеми във водния сектор, обществените поръчки, образованието. Ако до лятото не са на лице всички предварително посочени мерки – по регламент Брюксел има право да спре плащанията за вече договорени проекти по една или дори по всички оперативни програми. В приоритет №6 на коалицията „за управлението на средствата от Евросъюза“, този въпрос не се споменава. Дано е решен… До 4 май България, като засегната, страна трябва да каже приема ли предложенията на руската компания "Газпром" за сделка с комисаря по конкуренцията г-жа Вестагер. Руснаците обещават мерки за премахване господстващото им положение с цените за доставките и транзита на синьо гориво в замяна на освобождаване от глоби. Антимонополната дирекция на Еврокомисията не уточнява дали евентуални допълнителни български възражения могат да спрат сключването на извънсъдебно споразумение между Газпром и Брюксел и дали те изобщо ще бъдат взети под внимание, но си струва да се опита. Не е за подценяване сложната процедура по започване на преговори с Великобритания за нейното напускане на съюза. Макар темата да не се радва на особен отзвук в речите на българските политици, тази раздяла може да доведе до сериозни икономически последици за българите. Още другата седмица 27-те правителствени лидери ще се договорят за общите принципи, които ще ги водят в отношенията им с британците през следващите 2 години. Това ще е политическа декларация, но след нея ще дойде юридически обвързващия момент – подробен мандат за екипа на главния преговарящ Мишел Барние. Този документ от десетки страници ще се разпространи от Еврокомисията на 3 май и до края на същия месец, българското правителство трябва да изучи всички детайли по това, което бихме разрешили на Барние да договаря от наше име с Великобритания. Новият кабинет на Бойко Борисов ще носи отговорност за границите, които се поставят пред преговарящите и те далеч не се изчерпват със статута и интересите на българските ни сънародници, живеещи в Обединеното кралство. Става дума за пари, бюджет, икономика, сигурност и много други параметри, които пряко ни засягат при развода с британците. На последно, но не и по значимост място, от това правителство най-сетне се очаква да разберем кой ще ни представлява в Европейската комисия на мястото на напусналата Кристалина Георгиева. Въпросът вече не опира само до това какъв ресор ще получи следващият български еврокомисар. На фона на толкова проблеми и кризи, просто всяко правителство има нужда от свой високопоставен човек в изпълнителната институция на ЕС с пряк достъп до информация. Да не забравяме, че процедурата по назначаване изисква публично изслушване пред друга институция -  Европейския парламент, където графикът на заседанията се определя в аванс, а лятната ваканция за евродепутатите наближава. Всяко забавяне на кандидатурата би довело и до късно встъпване в длъжност.

Прочети цялата публикация