Срещу двойна издръжка малките училища образоват зле и дават ниски заплати

Учениците от малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас, въпреки че тяхната издръжка струва два пъти по-скъпо на държавата. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за финансирането на училищата чрез делегираните бюджети. Изследването установява, че по-голямата субсидия на дете към малките училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с това в по-големите училища. Затова препоръките на авторите са процесът по оптимизация на училищната мрежа да продължи, а заплащането да се обвърже с показаните от децата резултати на външните оценявания и матурите. Според авторите за децата би било по-добре да пътуват до по-големи средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. Според ИПИ такава мярка от една страна би помогнала за смаляване на разликите в заплащането в сектора, а от друга би дала възможност на повече ученици за по-качествено образование. “В противен случай ще се поддържат училища “на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си“, е един от изводите на изследването. “Малките училища в селски райони оцеляват финансово благодарение на сегашната система на делегирани бюджети. Към тях субсидията на ученик достига до около два пъти повече от тази за учениците в по-големите градове“, се казва в анализа. Според авторите му запазването на статуквото означава, че тези училища ще продължат да произвеждат нискокачествен образователен продукт, включително и като вписват “мъртви души” в дневниците с цел взимането на съответната субсидия за всяко допълнително зачислено дете. От финансиране на калпак към финансиране на качество “Бъдещи подобрения в системата биха могли да вземат предвид качеството на образование. В настоящата система отсъстват стимули към повишаване на качеството на образование, което е видно в липсата на значително подобрение на резултатите, демонстрирани от учениците в сравнителни международни изследвания на качеството на образование като PISA и в оценяванията, провеждани в края на отделните степени на образование“, се казва в изследването. В предизборната програма на ГЕРБ действително е залегнала промяна в системата на финансиране на училищата чрез делегирани бюджети като субсидията се обвърже в качеството. Обвързване на учителската заплата с изпитните резултати на учениците От ИПИ дават идея как по-конкретно да стане това. “Възможна посока на промяна, която би спомогнала за повишаване на качеството на образованието, е създаване на повече финансови стимули за добрите учители. Т.е. обвързване на една значителна част от заплащането (което би моглода представлява до 50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от съответния учител. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване и/или резултати от национални и международни състезания“, се казва в изследването. По-ниски учителски заплати в малките общини въпреки по-високата субсидия В момента заплатите на персонала формират повече от половината от разходната част на училищните бюджети. Налице са обаче чувствителни различия между учителските заплати в отделните групи общини, въпреки по-високите разходни стандарти за по-малките общини. Това означава, че по-високата субсидия не е достатъчна, за да компенсира разликите в структурата на разходите и относително малкия брой ученици, и съответно да осигури на преподавателите сходни заплати, независимо от общината, в която работят. Това от своя страна води до понижена мотивация на учителите. Общините със средна учителска заплата над 900 лева не са много, повечето се концентрират в диапазона между 650 и 800 лева. От 244 общини, включени в анализа, средната за страната месечна заплата е 852 лева, но стойностите варират от 589 лева в община Ценово до 1139 лева в община Челопеч. И докато високото заплащане в Челопеч е по-скоро аномалия на общото разпределение, то значителен брой общини гравитират между 600 и 650 лева месечно. Бюджетът купува прескъпо слаби постижения в малките общини В по-малките общини резултатите на учениците от външното оценяване са чувствително по-лоши и вероятно заплащането на учителите в тях е част от обяснението за по-ниското качество на образованието. Отделно, по-ниските заплати в малките общини създават порочен кръг – ниските им нива правят преподавателските позиции там по-малко привлекателни, и съответно в малките общини или попадат преподаватели, които не могат да се конкурират за места в големите общини (или имат много силна нефинансова мотивация), или преподаватели липсват. Това от своя страна допълнително намалява конкурентоспособността на училищата в малките общини и се отразява на резултатите на учениците им. Очевидно настоящата система на делегирани бюджети, въпреки финансовите стимули за по-училищата в по-горните групи в селски, в малцинствени райони, в малки общини не съумява да създаде условия за сходно качество на образованието. Съответно бюджетните средства “купуват“ много различен продукт в отделните училища. Връзката между заплатите в образователния сектор и резултатите на изпитванията след седми клас е налице. Ефектът обаче не е особено значителен –0,02 точки за всеки лев месечна заплата. Разликите в средната заплата между първата и последната група общини е около 200 лева; иначе казано, ако всички разлики в качеството на образованието се дължаха на заплащането в сектора, средната разлика между резултатите между първата и последната група би следвало да е едва около 4 точки. Разликата обаче е доста по-значителна, което от своя страна означава, че трябва да има и други фактори, които обясняват регионалните различия. Данните на PISA на ниво ученик ясно открояват значимостта на различните фактори за качеството на образование, като семейната среда, образованието на семейството и притежанието на книги също оказват влияние.

Прочети цялата публикация