България вижда рискове в антимонополната оферта на "Газпром"

Предложенията на руската държавна комапния "Газпром" за разхлабване на хватката спрямо България и още седем европейски държави, за да избегне многомилиарда глоба от ЕК за злоупотреба с монопол, съдържат положителни неща, но и рискове за търговските интереси на българските държавни газови дружества. Това заявиха енергийният министър Николай Павлов и изпълнителният директор на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) Петьо Илиев на пресконференция в четвъртък. Преди да заемат сегашните постове и двамата са били шефове на газовия доставчик "Булгаргаз", който в момента практически е единственият вносител на природен газ и то само от "Газпром". По думите на Иванов едната опасност е, че при отварянето на един контракт за предоговаряне, другата страна също ще има претенции. Освен това ангажиментите на руския монополист са само за освобождаване на пазарите на съответните страни, което не означава непременно намаление на цените, посочи шефът на БЕХ. Според него са абсурдни коментарите на различни политици у нас, че в резултат на поетите ангажименти от "Газпром" цената на горивото може да намалее до 50 процента. Той също така не се нае да коментира изчисленията на "Нова република", че страната ни е надплатила между 1 и 3 млрд. лева на "Газпром" заради сегашните условия на договорите и трябва да поискаме отстъпки в бъдещата цена в подобен размер. Нормални бъдещи отношения вместо обезщетения Българската позиция е, че по-добрият начин за решаване на антимонополния спор между Брюксел и "Газпром" е въвеждането на нови договорни отношения, вместо искането на някои от другите засегнати страни руската компания да бъде глобена и да изплати финансови обезщетения. Това се разбра от обясненията на Павлов и Иванов. Двамата казаха още, че в петък в конферентен разговор с главна дирекция "Конкурентоспособност" на Еврокимисията, газовият доставчик "Булгаргаз", газовият преносен оператор "Булгартрансгаз" и собственикът им БЕХ ще обсъдят своите притеснения от офертата на "Газпром". Освен това ще поискат допълнителни разяснения, за да може до 4 май страната ни да даде своето становище в Брюксел по предложенията на руснаците. "След 4 май не пада бариерата за предложения, становищата може да се доразвиват", каза енергийният министър, имайки предвид, че на тази дата се очаква да встъпи в длъжност новото правителство на Бойко Борисов. Според него трябват още консултации около възможността във формулата за определянето на цената на руския газ на входа на българската система да се включват тарифите от европейски газоразпределителни центрове. България смята, че трябва да се прецизира участието на хъбовете в стойността, тъй като диапазонът в цените им е съществен. По думите на Николай Павлов в предложението на "Газпром" отсъстват хъбовете в Белгия и Холандия, чиито цени в последните близо пет години са били най-ниските в Европа. Проблем с входните точки и конкуренцията Друг проблем е, че не става ясно кои ще са входните точки за вноса на природен газ, дали суровината ще влиза от север или от юг и какви ще са преносните такси. В предложението на "Газпром" е посочено, че руският газ няма да влиза в България от сегашната станция "Негру вода" в Румъния, но не е уточнено коя ще е новата входна точка. Русия отдавна твърди, че няма да поднови изтичащия в края на 2019 г. договор за транзит през Украйна, което ще засегне и България, и ще замени маршрута с газопровода "Турски поток". Според Николай Павлов страната ни в бъдещите преговори на ЕК с "Газпром" трябва да поиска защита на приходите от транзитни такси за преноса на руски газ до Турция, Гърция и Македония. Годишно те възлизат на около 100 млн. долара. Държавните дружества се притесняват и от това, че чрез промяната на входните точки за суровината си у нас "Газпром" смята да допусне на българския пазар търговски фирми от Унгария, Словакия и Полша, но българските доставчици няма да имат възможност да навлизат на техните пазари. "Посоката на търговия е само България, без ние да имаме възможност да продаваме на техния пазар. Срещу това възразяваме", каза още Павлов. Според него така външни доставчици ще изземат от пазарния дял на "Булгаргаз", а държавният снабдител няма да може да реализира задължително договорените за изкупуване количества газ от Русия, тъй като няма да бъде допусната на чуждите пазари. А в момента "Булгаргаз" има право да изнася закупените и нереализирани на българския пазар количества руски газ. Искаме гаранции за качеството на суровината Освен това страната ни ще поиска от руския монополист да поеме гаранции за конкретни параметри на качеството на доставяното гориво, за да може, когато на входната точка на нашата мрежа се установи, че те не са постигнати, да се отказват доставките. Относно предложението на "Газпром" цената на газа да се договаря на две години, България смята, че през първите две години това трябва да става на всеки шест месеца, за се влезе в ценови коридор и да се прецизира формулата. След това вече предоговарянето трябва да става веднъж годишно, посочи енергийният министър. От думите му стана ясно, че надали през тази година ще се постигне промяна в ценовата формула на газа за България. Той припомни, че антомонополното дело на ЕК срещу "Газпром" се води от края на 2011 г., а тепърва предложенията за регулиране на отношенията, за да се избегне глобата, ще бъдат юридически оформени. Чак след това може да започнат преговорите за цената, обясни Николай Павлов. Друго искане на държавата ще е бъдещият орган, който ще следи дали "Газпром" спазва поетите ангажименти, да има повече правомощия, както и срокът за завеждане на арбитражни спорове с руския монополист да е 30 дни, а не предвидените 120 дни, което е прекалено дълъг срок, каза енергийният министър. След разговора в петък с Еврокомисията, идната седмица предстои да се види какво становище ще представи България и кои въпроси ще останат за допълване след 4 май, което очевидно ще е задача на кабинета "Борисов 3".

Прочети цялата публикация