Гвардейският представителен духов оркестър – традиции и съвременност

С указ на княз Александър Батенберг от 1890 г. за Ден на храбростта и празник на Българската армия е определен 6 май (Гергьовден). След прекъсване от почти пет десетилетия, през 1993 празникът е реабилитиран. Тази дата е особено важна за музикантите от Гвардейския представителен духов оркестър с диригент майор Ради Радев. Съставът е в редиците на Националната гвардейска част и изпълнява всички функции, свързани с протокола. Традиционният му концерт на 6 май се излъчва на живо по всички програми на БНТ.

Историята на оркестъра е много интересна, изпълнена е с превратности и много промени – разказва майор Радев. – В основата на създаването му е първият духов оркестър в България, съставен от чешки музиканти, 20 на брой, наети от първото българско правителство веднага  след Освобождението. Те пристигат във Велико Търново и на 26 април правят първия дефилир в града. През 1892 г. този оркестър е преместен в София и е зачислен към Лейбгвардейския конен полк, в състава на Гвардейската част. Първият диригент е чехът Йозеф Хохола. Важно е да се знае, че дълго време диригентите на духови оркестри у нас са все чехи. Изключение прави Емануил Манолов, който през 1895 г. става капелмайстор в Пловдив. Първият българин, назначен за капелмайстор на Гвардейския оркестър е Маестро Георги Атанасов (авторът на първата българска симфония). Благодарение на него започват да се появяват и български имена сред военните диригенти. По-голяма част от тях са завършили музикалното си образование в Западна Европа – Германия, Австрия, Чехия. В състава е имало симфоничен оркестър и през 1936 г. се взема решение той да бъде отделен. Така през 1937 г. се създава Софийската филхармония. Ако трябва да обобщим, военните духови оркестри са първите професионални състави у нас и са имали възможност да изпълняват произведенията на първите български композитори, чието творчество се развива по онова време. Не е тайна, че при създаването на Съюза на българските композитори, в основата отново са военните диригенти. Със своите знания и умения те са сред създателите на професионалното музикално обучение у нас.

През 1944 г., при смяната на властта, съставът на Гвардейския оркестър е съкратен, а музикантите са преместени в гр. Брезник. Тогава диригент е бил Никола Цонев – един от емблематичните български музиканти в тази област, завършил образованието си в Германия. Смята се, че той е един от най-добрите оркестратори на този специфичен вид музика. През 1951 г. в София е създаден новият Централен духов оркестър на Българската народна армия. В него са включени по-младите музиканти от предишния състав. Дълго време те носят обикновени униформи, а не гвардейски. През 2001 г. оркестърът вече е със сегашния си статут и име. Независимо от тези промени, той винаги е изпълнявал едни и същи функции, свързани с държавния протокол. И винаги е бил емблема не само за Българската армия, но и за музикалната ни култура. През последните години гвардейските музиканти са осъществили много концертни турнета. Традиционни гости сме в Германия, където оркестърът се радва на уважение и признание от страна на публиката. През 2009 г. бяхме поканени в Петербург, гостувахме на общността на българските евреи в Израел и т.н.

Кои са произведенията, които звучат на 6 май – разказва отново майор Ради Радев.

Има строг военно-оркестров репертоар, който се изпълнява на празника. Маршовете са свързани с нашата военна история, пропити са с кръвта на загиналите български войници. Някои са създадени по време на Балканските войни, Първата и Втората световни войни. „Весел в боя“, „Велик е нашият войник“, „Бдинци“, „Булаир“, „Ний ще победим“ – това са все строеви песенни маршове, чиито текстове са много дълбоки и отразяват душевността на българския войник, на българския род. Има забележителни истории около създаването им. Например, когато през 1920 г. във Враца за първи път се честват Ботевите празници, на капелмайстора Георги Безлов е заповядано да създаде марш по този тържествен повод. Той отказва с мотива, че по заповед не може да се твори музика, но получава три денонощия карцер, през които да изпълни заповедта. Друг случай, който безапелационно доказва, че за хубавата музика няма граници, е създаването на марша „Троянци“. Това се случва през 1917 г., по време на Дойранската епопея. Камен Луков, най-продуктивният наш композитор на музика за духов оркестър, участва във войната като капелмайстор на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк. Тогава пише своя марш, а оркестърът го изпълнява. Военните действия от вражеската страна спират. На другия ден отново засвирват „Троянци“ и се ситуацията се повтаря. От името на английските и френски войски изпращат парламентьори с молба да им дадат нотите на творбата. Маршът е бил предоставен, а това е едно наистина голямо признание за достойнствата на нашата школа. Оркестърът, който ръководя, изпълнява произведения от всякакъв жанр – класика, джаз, рок. През последните години имаме общи проекти с Детския радиохор, с певците Еделина Кънева, Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Орлин Павлов, Васил Петров. По случай празника искам да поздравя всички военнослужещи, както и нашите колеги – военните музиканти от цялата страна. Пожелавам им да са здрави и все така да пазят авторитета на Българската армия.

Снимки: личен архив и armymedia.bg

Прочети цялата публикация