Mediapool.bg | 15.05.2017 10:25:02 | 100

Частните съдебни изпълнители: Социалните помощи се запорират заради пропуски в закона


"Запорирането на социални плащания като обезщетения и помощи е чисто законодателен пропуск, а не умишлено действие от страна съдебните изпълнители". Това се казва в позиция на Камарата на частните съдебни изпълнители по повод казус с млада жена, нашумял през миналата седмица. Бременната Лилия Германова алармира пред "Офнюз", че частен съдебен изпълнител запорира сметката ѝ, по която тя получава своите болнични. Това станало няколко седмици преди планираното раждане на първото й дете. През май 2016 г. Германова е теглила т.нар. бърз кредит от 600 лева, който трябва да бъде върнат за 6 месеца. През първите четири месеца тя внася редовно вноските си, но след това не успява да стори това. От фирмата й се обаждат, за да й кажат, че дължи още 300 лева. Един ден след това получава ново обаждане от кредиторите, с което я уведомяват, че дължи 600 лв. От кредитната фирма не са издавали разписки, твърдят от семейството на кредитополучателката. Малко по-късно без уведомление Лилия разбира, че сметката в банката, по която тя получава болнични, е запорирана. Балансът по сметката е минус 800 лева. Получава се така, че от кредит за 600 жената трябва да върне почти тройно по-голяма сума заедно с първите внесени 400 лева. Адвокатът на семейството обяснява, че запорирането на сметката от частен съдебен изпълнител е незаконно, защото тя е защитена от закона. Причината е, че семейството се издържа от социалните помощи, а държавата гарантира социален доход, който не може да се запорира – т.нар. несеквестируеми вземания. От Камарата обясняват, че по закон съдебният изпълнител е длъжен да запорира сметката, за да удовлетвори кредитора. В същото време съдебният изпълнител няма информация какъв е произходът на парите по сметката на длъжника - дали средства са социална помощ, пенсия, трудово възнаграждение или други, попадащи в графата изцяло или частично "несеквестируеми вземания". "Гражданите трябва да знаят, че законът изисква налагането на запор да изпреварва уведомяването им за образуваното изпълнително производство, тъй като длъжникът би могъл да изтегли парите си от банката и кредиторът да не може да се удовлетвори. Стигне ли се до там, най-бързият начин за вдигане на запора е длъжникът да информира съдебния изпълнител и той да вдигне запора върху несеквестируемата сума", посочват от Камарата. Частните съдебни изпълнители допълват, че още преди 4 години са посочили публично проблема с липсата на гаранции за несеквестируемите средства. Те са искали промени в закона, за да се избегнат подобни грешки. Предложеното от тях решение е банките, които заедно с длъжника са единствените наясно с произхода на сумите, да не искат запор. "Текстовете в пакет с още предложения в защита на длъжника като въвеждането на електронни запори, обжалване на действията, справедливост на оценките, подсъдност на делата по адрес на длъжника и много други, са внесени от предишното правителство още в миналото Народното събрание. Те са изпратени и на омбудсмана", се казва в позицията на Камарата. Тя допълва, че този проект за промени в закона отчита правата и интересите както на длъжника, така и на кредитора. "Съдебното изпълнение е от особена важност не само за ефективността на съдебната система и върховенството на закона, но и за финансовата и банковата система, за гражданския оборот и бизнеса, както и за бюджета на общините и държавата", коментира Камарата.

Прочети цялата публикация