Бисер Петков е песимист за договорка на механизъм за минималната заплата

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков не е оптимист, че работодателите и синдикатите ще успеят да договорят механизъм за нарастването на минималната работна заплата. “След срещи с работодателите и синдикатите обсъдихме готовността да се постигне споразумение за изготвянето на единен механизъм за определяне на минималната работна заплата. За съжаление след тези срещи съм по-малко оптимист за подписване на такова споразумение“, коментира Петков в сряда пред БНТ. “Останах с впечатление, че работодатели и синдикати имат големи различия по отношение диапазона, в който да се определя конкретното равнище на минималната заплата, както и по текущото равнище на работната заплата и дали тя отговаря на производителността на работещите“, каза Петков. Работодателите настояват минималната заплата да е 41-42% от средната, докато синдикатите са за поне 50%. Правителството ще увеличава минималната работна с по 50 лева. в следващите 3 години, а последната - с 40 лв. “Така трябва да постигнем обещанието ни за 650 лв. минимална заплата“, припомни Петков. Идеята е в бъдеще да има ясен механизъм за нарастването на минималната заплата, който да не зависи от политически решения. Въпросът за ръста на минималната заплата бе тема и на предаването “Референдум“ по БНТ във вторник вечерта, където представителите на бизнеса и синдикатите прекрачиха рамките на добрия тон и се обиждаха на “лъжци“. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев обвини синдикатите за фалитите на държавни предприятия и се обърна към лидера на КНСБ Пламен Димитров с думите: “Гледай си БДЖ“, съветвайки го да не се бърка в работата на бизнеса. Домусчиев се обърна към синдикатите с думите “Където сте стъпили, трева не никне“. Димитров и представителят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев пък се обвиниха взаимно в изнасянето на лъжливи данни. Лидерът на КТ “Подкрепа“ Димитър Манолов оприличи ситуацията у нас на “трудово гето“ и се противопостави на исканията на работодателите да няма гарантиран минимален доход. “По най-различни начини се определя минималната работна заплата в различни държави от ЕС, но тук е хубаво да кажем, че една държава като Германия преди две години си върна правото на правителството да има последната дума по отношение на минималната работна заплата. Ако сега в България ние завържем минималната работна заплата за сегашната средна, ние обричаме хората на бъдеща бедност“, коментира той.

Прочети цялата публикация