Mediapool.bg | 19.05.2017 15:47:38 | 37

Над 1100 медици напускат страната всяка година


България има сериозен проблем с хаотичната и некоординирана политика срещу "изтичането на мозъци" или т.нар. управление на миграционните процеси сред завършилите висшисти. Това става ясно от публикуван в петък одит на Сметната палата, който изследва как държавата е проследила реализацията и миграцията на завършилите висше образование за периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2015 г. От 1 юни 2013 г. до 12 декември 2015 г. МОН е издало апостил за 25 015 дипломи за средно образование и 65 585 дипломи за висше образование, които обичайно се ползват за продължаване на обучението или търсене на работа в чужбина. В одита на палатата се посочва още, че за шестгодишен период – от януари 2010 г. до декември 2015 г. Министерството на здравеопазването е издало удостоверение за професионална квалификация с цел работа в чужбина на 7264 медици, от които 4244 лекари и 1904 медицински сестри. "Пикът на желаещите да упражняват професията си в чужбина е през 2010 г., когато удостоверения са получили 1425 медици. В следващите години се забелязва колеблива тенденция към намаляване на броя им, за да достигне 1122 медици през 2015 г.", пише в доклада. Най-много удостоверения на медици са издадени за Великобритания, Германия, Франция, Гърция, Швейцария, Испания, Швеция, Италия, Австрия и Ирландия. През февруари от доклада за макроикономическите дисбаланси на Европейската комисия стана ясно, че лекарите, които годишно напускат България, се равняват на 90% от студентите, завършващи медицина. Освен това лекарите в България застаряват - повече от половината са над 55 години, а 30% са над 60-годишна възраст. Медиците напускат страната заради слабите възможности за кариерно израстване у нас, ниските заплати, проблемите със специализацията и т. н. Медицината остава най-търсена Въпреки проблемите в системата, медицината остава сред най-търсените и най-успешните откъм професионална реализация университетски специалности, става ясно още от одита на Сметната палата. Най-търсените професионални направления за периода 2013 – 2016 г. са медицина (47% ръст на броя студенти), военно дело (46%) и здравни грижи (32%), докато направленията с най-добра професионална реализация са военно дело (99%), фармация (95%) и медицина (95%), става ясно от одита. За същия период у нас най-много студенти се обучават в направленията икономика (52 069 души), администрация и управление (23 305 души) и педагогика (12 562), а най-малко – в теория на изкуствата (75 души), теория и управление на образованието (195) и металургия (312). За три години студентите са намалели с 6% Анализ на данните за всички 52 професионални направления в периода 2013 г. - 2016 г. показва постепенно намаление на броя на студентите в България - от 270 067 до 253 300, пише в одита. Според него това понижение от 6% е сходно с темпа на намаление на населението в страната (с 5% за периода 2010 г. - 2015 г.). "Въпреки това, тази тенденция не е идентична за всички професионални направления, като в някои случаи броят на студентите се увеличава с 47 на сто (Медицина) или намалява с 36 на сто (Теория на изкуствата)", посочват одиторите. При седем от десетте най-популярни специалности през 2013 г. се наблюдава спад в броя на записаните студенти към 2016 г. Почти идентична е статистиката и в дъното на класацията по този показател: за десетте професионални направления с най-малък брой студенти през 2013 г. намаление през 2016 г. се отчита при осем от тях. "Това показва отлив от най-масовите специалности, но същевременно не се повишава интересът към най-непопулярните професионални направления", сочи анализът на Сметната палата. Поради намаляващия в периода 2013-2016 г. брой студенти в професионални направления общо инженерство (7% спад) и филология (15% спад) тези две направления отстъпват мястото си сред десетте най-популярни за сметка на професионалните направления медицина (47% ръст) и информатика и компютърни науки (6% ръст). Увеличава се финансирането на ВУЗ-овете според качеството 12.25% или 29.79% от парите от държавния бюджет за издръжка на обучението във висшите училища у нас през 2016 г. са отпуснати според качеството, пише още в одита. През 2020 г. тенденцията трябва да се обърне и 60% от средствата трябва да се превеждат на база "качество на обучението", а 40% - на база "брой студенти" според стратегията в сектора. По време на одита Министерството на образованието е предоставило на Сметната палата два различни варианта за дела на финансиране на ВУЗ-овете според качеството на обучение през 2016 г. Според първия вариант тези пари са били в размер на 39 млн. лв. от общо 319 млн. лв., отделени от държавния бюджета за издръжка на обучението в университетите. Това прави дял от 12.25%, което е влошаване спрямо 2015 г., когато съответният дял е бил 13.25%. Според втория вариант, представен от МОН, за качество са отишли 95 млн. лв., което прави дял от 29.79%. В този случай напредъкът през 2016 г. изглежда решителен, доколкото процентът на финансиране на качеството в периода 2013 г. - 2015 г. се е движел между 5.42% и 13.25%. В доклада на палатата не се обяснява откъде идва разликата и кой от вариантите е по-подходящ в сравнителен план. "Предвид представените различни данни за 2016 г. трудно може да се определи доколко прилаганият механизъм на финансиране ще позволи постигането на заложената до 2020 г. стратегическа цел", посочва палатата. В Стратегията за висшето образование е заложено, че финансирането според качеството трябва да достигне дял от 60% през 2020 г. спрямо 40% финансиране според броя на студентите, който е преобладаващият показател за отпускане на средства за висше образование в момента. България има добра, но непозната рейтингова система на университетите Качеството на висшето образование у нас се измерва чрез т. нар. "Рейтингова система на висшите училища", която беше създадена през 2010 г. Рейтингът се прави по индикатори, които непрекъснато се обогатяват. Голяма част от тях се базират на обективна информация, събирана от административните регистри. В одита Сметната палата дава висока оценка на рейтинга, който в някои отношения е по-добър от системите за проследяване на реализацията на висшистите в други европейски държави. Индикаторите в рейтинговата система, които оценяват професионалната реализация на студентите, включват доход на завършилите, приложение на придобитото висше образование, дял на безработните висшисти, принос към осигурителната система на страната, регионална реализация, мнения на работодатели и др. Източниците на информация са почти изцяло регистрите на НОИ, което придава на данните висока степен на обективност, посочва палатата. Осреднените стойности по индикаторите "Принос към осигурителната система" и "Безработица сред завършилите" за всички 52 професионални направления за 2016 г. показват, че рейтинговата система съдържа данни за реализацията на 79% от завършилите, сочи докладът. Проблемът с рейтинговата система според Сметната палата обаче е, че тя е непопулярна, защото много малко ученици я ползват за кариерното си ориентиране. "Рейтинговата система на висшите училища е непопулярна сред анкетираните ученици в средното образование”, твърди институцията. Според нейна анкета сред 9095 ученици в 11 и 12 клас 70% от тях не са запознати със съществуването на системата. Много малка пък е частта на учениците, които са използвали системата за някакви цели – едва 13 %. "Това показва, че рейтинговата система не постига една от най-важните си цели – да подпомага най-голямата група потребители – учениците, да направят информиран избор за бъдещата си реализация”, твърдят одиторите.

Прочети цялата публикация