БНР | 22.05.2017 04:45:55 | 277

Здраве и стил на живот - избрано от печата


Дискриминация при приема на първолаци в столицата, извежда в заглавие ТРУД. Столични училища нарушават закона за дискриминация, като приемат с предимство деца в първи клас, чиито родители са държавни или общински служители, работят в сферата на образованието или са бивши възпитаници на школото. Това стана ясно, след като Върховната административна прокуратура се самосезира и извърши проверка в София. При проверата е установено, че с решение на Столичния общински съвет е предоставена възможност на училищата да приемат с привилегии първокласници на базата на произхода и заниманието на техните родители, което е дискриминация спрямо останалите ученици.

Най-добрите гимназии са в Плевен, най-лошо е образованието в Разград, четем в СЕГА. Профилираните езикови и математически гимназии в област Плевен дават най-добро образование в България - средният успех на дванадесетокласниците там е "отличен 5.55". Резултатът е с половин единица по-висок от максималния среден успех на завършилите средно образование ученици в среднообщообразователните училища (СОУ) - "много добър 5.01", постигнат в област Търговище. На другия полюс пък е Разград, където са регистрирани едни от най-ниските оценки от дипломи за средно образование и в профилираните (5.07), и в професионалните гимназии (4.06), и в СОУ-тата (4.37). Професионалните школа традиционно са доста по-назад по оценки на възпитаниците си, където най-високият среден успех принадлежи на Монтана - 4.66. Това показва регистърът на дипломите за средно образование на просветното министерство за 2016 г.

Разследват НЗОК за 20 млн. лева, платени без отпечатък, сочи МОНИТОР. Прокуратурата разследва НЗОК за над 20 млн. лева, платени от касата на болниците. Парите са преведени за разходи, направени от медицинските заведения през ноември и декември 2016 г., въпреки че все още действащата тогава система за пръстови отпечатъци е отхвърлила сумите заради липса на изискваните по закон реквизити. Прокурорската проверка е образувана по сигнал, като постановлението по нея е от 3 април. В рамките на проверката държавното обвинение е възложило на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, позната още и като здравната ДАНС, да разследва случая, като в момента се проверява дали НЗОК е имала основания за направените плащания. Ще бъдат изисквани и обяснения от длъжностните лица, разрешили превеждането на сумите.

Ген. Петров няма да връща пръстовия отпечатък, информира СТАНДАРТ. Няма да вървим към връщане на пръстовия отпечатък. Ще вървим към рамка, която няма да има авторство, а ще е наднационална. Още я обсъждаме. Това заяви в предаването "120 минути" на Би Ти Ви звравният министър чл.кор. проф. Николай Петров. И обясни, че "най-сериозната болест на българското здравеопазване е именно липсата на достатъчно категорични регламенти". Системата на клиничните пътеки си изигра времето и ролята, каза Петров. И заяви, че клиничната пътека е вкарване на рамка с мотива, че се залага на еднакво качество в различните болници. "Това е добрата страна на клиничните пътеки. Лошата е, че те не покриват всички разходи. Не покриват например придружители, а те понякога са необходими. Ако имаш фрактура, пътеката покрива само нея. Тя не лекува причината", обясни здравният министър. Според него диагностично свързаните групи са по-справедливи от клиничните пътеки, но ще струват с 30% повече. Това прави още 1 милиард за здравеопазване. Министър Петров увери, че ще се бори за повече средства за здраве.

Дълги опашки пред музеи и галерии белязаха съботната нощ в цялата страна, научаваме от СТАНДАРТ. Хиляди посветиха вечерта си на изкуство, наука и история. Повече от сто културни института отвориха врати за любознателните в Нощта на музеите, която всяка година се разраства и привлича все повече съмишленици. Най-натоварено беше, разбира се, в столицата, където се чакаше дълго. Една от най-горещите точки беше комплексът "Музейко". Посетителите разглеждаха детския научен център безплатно. Освен да поиграят сред експозициите, деца и родители имаха възможност да се включат в богата програма от дейности в съботния ден. В Националния военноисторически музей пък блесна цялата история на Българската армия - танкове, самолети и тежка техника. Стотици кърджалийци и гости изпълниха залите на местния исторически музей. До полунощ не спираха посетителите в залите "Археология", "Природа", "Етнография" и най-новата експозиция "Кърджали - градът".

Западната порта на Сердика отваря врати на 24 май, пише СЕГА. Обектът става достъпен за посетителите след близо 30 години консервация и пет години археологически проучвания, финансирани от Столичната община и т.н. Норвежка програма подпомага различни проекти в областта на културното ни наследство. Идеята на Столичната община е експонираното историческо наследство да бъде включено в туристическите маршрути и мястото да стане предпочитано от столичани за отдих и разходки. Според археолозите в тази част на античния град се е намирала една от митниците на Сердика, но откритите от тях сгради са с различно предназначение, включително и жилищни. Сред тях е и монументална сграда, с една запазена фасада и две стълбища, наречена базилика от първите й изследователи. Разкопките разкриват и добре запазените водопроводи и канализация. Посетителите на музея на открито могат да се разходят и по част от главната улица, която свързва Западната порта с Източната, намираща се в подлеза.


Прочети цялата публикация