България е най-нежеланият партньор в ЕС

България не е възприемана като желан партньор от останалите европейски държави – според тях страната ни не споделя техните интереси и не реагира адекватно тогава, когато бъде потърсена за сътрудничество. Този извод може да се направи от мащабно интерактивно изследване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), посветено на европейските коалиции и представящо сложната мрежа от връзки между страните членки на ЕС. В него участват 421 експерти от 28-те европейски държави, 11 от тях са от България. Те са представители на политиката, държавните институции, научни организации, медии и други. България се нарежда на последните места по трите въпроса с коя държава биха желали да си сътрудничат националните правителства; с кого имат общи интереси и коя страна откликва на предложенията за съвместни дейности. При избор на партньор за съвместна дейност, България е 26-ият избор на останалите 27 страни членки, като дели тази позиция със Словения. Най-нежеланият партньор е Малта. Дори когато е потърсена за сътрудничество, България не реагира адекватно и се нарежда на последно място по този критерий. Най-нежелано е сътрудничеството с България по темите външна политика, икономика и фискална политика. В областта на сигурността и отбраната България се нарежда на 25-то място, зад нея са Ирландия, Кипър и Малта. По тази тема страната ни е посочена като важен партньор от 17 експерти от Румъния, Хърватия, Унгария, Полша, Италия, Холандия и Испания. Изследването на ЕСВП става в момент, когато Европейският съюз дискутира сценариите за бъдещото си развитие – дали интеграцията да се задълбочава, на какви равнища и на какви скорости. Проучването онагледява скритата мрежа от връзки между държавите членки на ЕС и за първи път гледната точка на експертите е представена графично. Най-важните резултати са обобщени от Йозеф Янинг и Кристел Зунеберг в доклада "Невидима мрежа: от взаимодействие до създаване на коалиции". Германия и Франция се открояват със силните си връзки и с влиянието им върху европейската политика. Видимо е и значението на други големи държави членки - Великобритания въпреки Брекзит, Италия, Полша, Испания, както и по-малки държави като Швеция и Холандия. Тези страни се отличават с множеството им общи инициативи с други страни членки и с високата оценка, която получават от тях. В зависимост от политическата област се обособяват няколко центъра. Отвъд френско-германската ос, успешните коалиционни инициативи в областите на външна политика и политиката за развитие, сигурност и отбрана, както и фискалната политика стават с участие на други страни. Тези държави тепърва ще се опитат да разширят кръга от партньори, като привлекат тези, с които са свързани, и постигнат мнозинство. Тази тенденция на практика слага началото на Европа на много скорости. Въпреки че България не е част от политическия център, тя ще бъде търсена от страните в центъра, за да спомогне за заздравяването на коалициите. Изследването откроява 16 страни членки, посочвани най-често от останалите като основни и необходими партньори, но едва осем от тях са сочени като такива по отношение на всички видове политики. Осмицата се състои от шестте големи страни членки (Германия, Франция, Великобритания, Италия, Полша, Испания ) плюс Холандия и Швеция – същата група страни, която се откроява в анализа за партньорските предпочитания. Висок процент от анкетираните във всички страни от ЕС посочват, че тяхната страна би предпочела да участва в правно обвързано ядро по политически теми като "правосъдие и вътрешни работи" (30%) и "по-добро управление на еврозоната" (51%), отколкото по общи политики на ЕС (19%). Водещи в това отношение са Австрия, Франция, Португалия, Словения, Латвия, Естония и Великобритания. По-малко желание за правно обвързване проявяват страните от Вишеградската четворка, които предпочитат действия на ниво национални правителства, и България и Литва, които предпочитат подход "всички заедно". Отговорите по темите "Русия и Украйна", "Гранична полиция и брегова охрана" и особено "Климатични промени" (която достига 71%) илюстрират силно предпочитание за общоевропейски подход по политики, които имат предимно външна насоченост.

Прочети цялата публикация