Турски парламентарист: В България действат остатъци от асимилационната политика

"В България все още действат остатъците от асимилационната политика" и "теглилата на българските турци са все още пресни, въпреки че са изминали 28 години". Това твърди председателят на Комисията за човешките права във Великото национално събрание на Турция Мустафа Йенероглу в писмено изявление разпространено до медиите, цитирано от сайта Хаберлер и от БТА в четвъртък. Първата част на изявлението е посветена на припомняне някои от трагичните за българските турци събития преди 1989 година като насилствената замяна на имената, забраната за говорене на турски език, забраната на ритуалното обрязване (сюнет), затворите, гладните стачки, принудителното изселване на около 350 000 души. "Изплашено от укрепването на турското и мюсюлманско население в България, тогавашното ръководство с фашистки методи извършва етническо прочистване в нарушение на човешките права", пише Йенероглу. И добавя, че Турция е направила всичко по силите си, за да излекува българските турци от нанесените рани. По-нататък турският парламентарист посочва, че към момента по официални данни в България живеят над 585 хиляди етнически турци, след което добавя, че броят им надхвърлял 1 млн. души като се включат и нерегистрираните. На какви данни се базира това твърдение не става ясно, като е възможно авторът да има предвид живеещите в Турция български турци. След това той преминава към критика на българските институции и днешни проблемите на българските турци и мюсюлмани. "Нашите сънародници са изправени пред сериозни трудности - неизучаването на турски език, което обрича на забрава майчиния език, нападенията срещу джамиите, дискриминацията. Изучаването на турския език не е включено в задължителните учебни програми, а е свободно избираема дисциплина, часовете по турски език са в късните часове на деня, което е пречка за нормално протичане на учебния процес и намалява интереса към изучаване на майчиния език", посочва Йенероглу. "Освен това българската държава не позволява предавания на турски език, както и откриването на турски радио- и телевизионни канали - показател, че в България все още продължават да действат остатъците от асимилационната политика", смята той. По думите му проблем е и това, че българските турци не са представени достатъчно в държавните учреждения, въпреки че представляват значителна част от населението на България. "Участието в правителството на крайнодесни партии е предвестник на нови проблеми за българските турци и мюсюлмани", отбелязва в изявлението си председателят на парламентарната комисия за човешките права.

Прочети цялата публикация