Думата "кирилица" отсъства и от поздрава на руското посолство във Фейсбук за 24 май

Москва успя да обиди България и на 24 май, Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, възприеман от българите като най-българския празник. Руският президент Владимир Путин заяви пред македонския си колега Георге Иванов: "В Русия днес е тържествен ден, Ден на Славянската писменост, а тази писменост е дошла при нас от македонската земя".    Този откровен жест на легитимация на мегаломанските претенции на Скопие за "собственост" над братята Кирил и Методий, към тяхното дело, както и към делото им на учениците им, създали кирилицата в България, вероятно е част от по-голямата игра на Кремъл за привличане на Македония към руската орбита. Което прави още по-смущаващо и скандално посланието на Путин към България.    Сдържаната реакция на политиците в София се придържа най-вече към "просветителско" напомняне на Путин за историята.    Стигна се до среща в четвъртък на премиера Бойко Борисов с руския посланик Анатолий Макаров, който след това така и не пожела да отговори пред репортери откъде е дошла кирилицата, а дипломатично заяви, че "това е наш общ празник".    На сайта на посолството на Руската федерация в България, чиято страница е доминирана от мащабен фотос на Паметника на българо- съветската дружба, няма поздравителен адрес към българския народ за 24 май.    Най-актуалната информация на сайта е за конкурс на тема "Какво знам за Крим?", в който могат да участват ученици от 14 до 18 години.     На страницата на руското посолство във Фейсбук на 24 май е публикувано поздравление към "всички наши читатели по случай Деня на славянската писменост и култура". Тоест, могат да се чувстват поздравени онези българи, които по някаква причина посещават страницата на руското посолството в социалната мрежа.    В самото поздравление няма и намек и за това, че славянската писменост тръгва от България. Отбелязана е заслугата на "християнски светии" и "братя-просветители" Кирил и Методий, на "които дължим появата през 863 г. на славянската азбука, за създаването на която те са адаптирали гръцката, добавяйки към 24-те букви още 14".    "Тази азбука, наречена в чест на единия от братята "кирилица", претърпявайки значителни изменения и преобразования, достигна до наши дни".   Това на пръв поглед нормално приветствие всъщност отразява руската официална научна доктрина, целяща да минимизира или дори отнеме историческата роля на България за създаването на славянската писменост и последващото й разпространение към Русия.    Историческият факт е, че Кирил и Методий са създали глаголицата, чиито графични знаци отразяват "типични единствено за българския език фонетични особености, както и типични отново само за нашия език морфологични, синтактични и лексикални черти", както отбелязва проф. д-р Елка Мирчева в академичното си слово  по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.    Именно глаголицата донасят със себе си в България през 886 г. Кирило-Методиевите ученици, на нея се пише в първите български книжовни центрове Плиска, Преслав, Охрид. "Кирилицата е създадена по-късно в България по време на Златния век. Тя обединява в нова графична система 24 знака от гръцкото писмо и 12 допълнителни букви за типични за българския език звукове (част от тези букви са заети от глаголицата)", посочва проф. Мирчева.   И изтъква, че огромното значение на Кирило-Методиевото дело "се определя от създаването на първия писмен книжовен славянски език, старобългарския, който става трети класически европейски средновековен език, наред с гръцкия и латинския, както и на славянската книжнина, положила основата на трета за Европа цивилизация – цивилизацията на Slavia Orthodoxa.   Ключово за спасяването на делото на Кирил и Методий е това, че българският владетел и отскоро княз на християнска България Борис І приема в Плиска трима от учениците на двамата братя – Климент, Наум и Ангеларий. "Без неговата целенасочена политика, без държавната подкрепа и щедрото меценатство на Борис І и неговите наследници Симеон и Петър славянската азбука, славянската книжнина, славянското богослужение щяха да останат пореден, при това неуспешен, епизод от огромните усилия на Византийската империя за увеличаване на духовната и политическата ѝ доминация", напомня проф. Мирчева.

Прочети цялата публикация