Страните в НАТО трябва да повишат разходите си за отбрана на 2% от БВП до 2024 г

До декември държавите от НАТО ще изготвят национални планове за постигането на разходи за отбрана в размер на 2% от техния БВП до 2024 година. Това съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след края на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните от алианса в Брюксел. Това е най-кратката за последните десетина години среща на високо равнище на НАТО, на която практически без обсъждане бяха приети няколко предварително съгласувани решения като присъединяване на организацията към коалицията срещу "Ислямска държава" под командването на САЩ, изготвяне на ежегодни национални планове от страните на алианса за повишаване на разходите за отбрана и създаване на антитерористичен център за обмен на информация, отбелязват световните агенции. Не бяха приети никакви заключителни документи на срещата. Тя бе свикана главно по две причини - запознаване на блока с новия президент на САЩ Доналд Тръмп и откриване на новата сграда на НАТО. Срещата продължи около шест часа, като половината време бе отредено на церемонията по предаването от Белгия на новата централа. Агенциите припомнят, че обичайно срещите на високо равнище на НАТО се свикват два пъти в годината, продължават по два дни и включват цяла серия от работни срещи между лидерите на алианса в различни формати. В края им обикновено се приема пространна заключителна декларация, която има значение на програмен документ до следващата среща. Такава бе срещата във Варшава преди 10 месеца. Следващата среща на върха ще бъде през 2018 г., съобщи генералният секретар Йенс Столтенберг, без да уточни мястото й. Столтенберг заяви, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил ребром пред съюзниците въпроса за увеличаване на военните им разходи. Генералният секретар на алианса добави, че някои от страните са се съгласили, че трябва да увеличат военните разходи, но не за да угодят на САЩ, а заради собствените отбранителни интереси. Участниците в срещата решиха да се изготвят национални планове за увеличението на разходите. Столтенберг съобщи, че първата оценка по реализирането на тези планове ще бъде направена на срещата през декември на външните министри от НАТО. Всеки от плановете ще включва конкретни задължения за поетапно увеличаване на военния бюджет до 2 процента от Брутния вътрешен продукт. Те ще съдържат и конкретни данни каква част от средствата на държавите ще са за нови оръжия и каква за участие във военни операции на НАТО. Доналд Тръмп подчерта, че 2 процента от БВП е абсолютният минимум, необходим на страните от алианса за обновяване на военните им възможности. "От 28-те членки на съюза 23 са задлъжнели с огромни суми към американските данъкоплатци. САЩ харчат за отбрана повече от всички страни, взети заедно", заяви американският президент. Освен САЩ само Великобритания, Турция, Гърция и Полша имат военни разходи на равнище 2 процента от БВП. Лидерите от НАТО са обсъдили също отношенията с Русия. Те са решили да развиват силна отбрана в съчетание със смислен диалог с Москва. Столтенберг каза още, че НАТО не търси конфронтация с Русия. “Тя е най-големият ни съсед, искаме конструктивни отношения. Със силите за сдържане целим опазването на мира и стабилността. Събитията в Украйна показаха, че Москва е склонна да променя насилствено границите в Европа. Никой преди тези агресивни действия не възнамеряваше да изпраща бойни групи в Полша и балтийските държави. Понякога диалогът с Москва е труден“, заяви Столтенберг. Общуването на Тръмп с натовските и преди това европейските лидери беше стриктно наблюдавано от журналистите, тъй като той се срещна с много от тях за първи път и някои от първите впечатления трудно ще се забравят, съобщи Ройтерс. По време на обиколката из новата централа на НАТО Тръмп буквално избута черногорския президент Душко Маркович, за да се озове в центъра на групата. След като се подреди до генералния секретар Столтенберг, Тръмп си оправи небрежно костюма, усмихна се и започна да разговаря с литовската си колега Далия Грибаускайте, пренебрегвайки Маркович, посочва Ройтерс. Двете ръкостискания на Тръмп с френския президент Еманюел Макрон също направиха впечатление. Първото беше, когато двамата се срещнаха за работен обяд. Двамата си стиснаха ръцете доста силно и продължително. На кадрите се видя как кокалчетата им побеляха. Второто ръкостискане беше на срещата на върха на НАТО. Тръмп сграбчи ръката на Макрон и я разтърси енергично. На снимките изглежда, че Тръмп придърпва Макрон по-близо, докато той се дърпа назад и се опитва да се освободи от хватката му. Не за първи път ръкостикания на Тръмп привличат вниманието. Неотдавна японският премиер Шиндзо Абе сякаш въздъхна от облекчение, след като Тръмп пусна ръката му след крепко здрависване, припомня Ройтерс.

Прочети цялата публикация