ОЛАФ отчете "иновативна" българо-румънска измама с еврофондовете

България попадна в годишния доклад на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ с измамата на български фирми за доставка на храна за бедните в Румъния. Този случай е даден като пример за нов вид измама в ЕС – транснационална с обществени поръчки. При тях обществената поръчка, която се финансира от еврофондове, в една държава се печели от фирми, регистрирани в друга държава членка. Въпреки че стоката или услугата не е доставена или извършена парите се превеждат по офшорни сметки, след което е трудно сумите да бъдат възстановени. Иначе като цяло България отбелязва значителен напредък в предотвратяването на измами с европейски средства в периода 2013-2016 г. и вече не е сред лидерите, показва доклада на ОЛАФ. В него се прави уточнение, че представените данни не трябва да се разглеждат като класация за измамите в Европа. Целта е да се представи размера и вида на извършеното нарушение. За последните четири години българските власти са разследвали 720 случая за съмнения за злоупотреби с европейски фондове – структурни и земеделски, като при 1.74% е установено нанасяне на финансова щета за бюджета. В същото време ОЛАФ е работил по 38 български случая и е установила 0.46% нанесени финансови щети от средствата за този период. В доклада на ОЛАФ специално внимание е обърнато на Унгария, където финансовото въздействие на случаите на измами, проверени от европейската служба, са четири пъти по-високи от тези направени от унгарските власти. Освен Унгария преди нас в проверките на ОЛАФ по допуснати нарушения по структурните и земеделските фондове са Словакия, Румъния, Малта и Испания. Транснационална българо-румънска измама за над 26 млн. евро Емблематичният случай на транснационална измама, посочен в доклада на ОЛАФ, е от 2012 г., но разкритията по него станаха факт през 2015 г.  В края на 2016 г. по искане на Румъния беше наложен и запор на сметки на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е издала банковите гаранции на фирмите, спечелили търга за доставка на храните на бедните. През 2012 г. румънската Агенция за плащания и участие в земеделието възлага няколко поръчки на регистрираното в София дружество "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД. Първият договор е за 20 млн. евро, срещу които румънската държавна агенция е трябвало да получи олио от българската компания, но това не се случва. Вторият договор е за замяна на брашно с ечемик. Сделката е за над 6 млн. евро, но българите отново взимат парите и ечемика, без да доставят брашното, според публикация в сайта "Биволъ". В доклада на ОЛАФ е посочено, че част от закупените стоки след това са били продадени на свободния пазар в осем страни, от което "криминалната банда от България" е спечелила още 5.98 млн. евро", като преди това е прибрала 26.7 млн. евро от румънската държавна агенция за земеделие. Следва опит на румънските власти да си върнат парите чрез банковите гаранции, които българската фирма е представила заедно с кандидатурата си. Гарантираната сума е в размер на 31.5 млн. евро, а гаранциите са дадени от ПИБ. Банката обаче отказва да плати. Причината е, че румънската агенция е извършила плащания към банкова сметка различна от тази, която е била договорена. Българската банка твърди още, че държавната агенция не е превела парите в сметката, която компанията е открила в ПИБ, а някъде другаде. В доклада на ОЛАФ е посочено, че са използвани офшорни сметки, за да не може да се проследи трансфера на средствата. В схемата са участвали висши служители от разплащателна агенция в Румъния. Те са направили фалшиви декларации и незаконни аванси за плащане на продукти, които никога не са били доставени, което е довело до отклоняване на 26.7 милиона евро от бюджета на ЕС, посочва ОЛАФ в годишния си доклад. Службата е отправила препоръка до ЕК средствата да бъдат възстановени в европейския бюджет. По случая има образувани дела в Румъния и България, твърди ОЛАФ в доклада си. И ако в Букурещ съобщават за хода на разследването и делото, то от страна на българските власти няма официална информация дали има обвинени по този случай. Бизнесът и неправителствени организации сезират ОЛАФ Бизнесът, граждани и неправителствени организации сезират предимно Европейската служба за борба с измамите със средства от ЕС, показва доклада на ОЛАФ. За миналата година службата е разгледала 33 сигнала за възможни нарушения от България, от които 32 са били получени от "частен източник", а само един от "обществен източник" (институция). През 2016 г. България е била на четвърто място по броя на разследванията за управлението на евросредства с 11 случая от общо 141. Само по четири от тях ОЛАФ е дала препоръки на българските власти да бъдат разследвани. Това означава, че са били потвърдени съмненията за нередности. Преди нас са Румъния и Унгария с по 11 препоръки от ОЛАФ към националните власти на тези страни за разследване на измамите и Полша с 8 препоръки. В доклада е отбелязано, че със съдействието на ОЛАФ България е приела стратегия за борба с измамите, заедно с още осем европейски страни. ОЛАФ: Щетите за евробюджета възлизат на 631 млн. евро През миналата година ОЛАФ е приключила 272 разследвания в целия ЕС, свързани с различни нарушения, и препоръчва възстановяване на 631 млн. евро в бюджета на ЕС. Сумата е по-малка от последните две години. През 2014 г. беше препоръчано да бъдат върнати 901 млн. евро, а през 2015 г. - 888 млн. евро в бюджета на ЕС. Тези средства се възстановят постепенно в бюджета на ЕС и след това могат да се използват отново за стимулиране на растежа и заетостта в ЕС, е посочено в доклада. Отделно от ОЛАФ са започнали 219 разследвания през изминалата година след внимателен анализ на 1157 подадени сигнала до службата. Макар използването на структурните фондове да остава основен фокус в работата на ОЛАФ, разследванията за злоупотреби с тях са намалели с над една трета спрямо предишните две години. Разследвани са само 69 случая през 2016 г. при 111 през 2014 и 2015 г. През миналата година ОЛАФ е започнала да извършва повече разследвания за нарушения на митническия режим и търговията (60 случая), както и съмнения за корупция сред персонала в евроинституциите (48 случая). За това пък с една трета са намалели разследванията за използването на земеделските фондове – от 60 случая преди две години през 2016 г. те са само 21.

Прочети цялата публикация