Mediapool.bg | 06.06.2017 10:31:13 | 701

"Газпром" е уклончив за новата тръба до България


"Газпром“ и България не обсъждат възобновяване на "Южен поток", а разглеждат варианти за развитието на нейната газопреносна система. Това каза във вторник пред журналисти вицепрезидентът на руската компания Александър Медведев, цитиран от ТАСС.   "С българските колеги обсъждаме варианти за развитие на газопреносната система на България, именно за това става дума засега", посочи Медведев, отговаряйки на въпрос на журналист за плановете за възобновяване на строителството на "Южен поток".   От България не са постъпвали запитвания за увеличаване на доставките на газ, допълни Медведев.   "Аз участвах в преговорите с България. Никакви запитвания за 15 милиарда кубични метра не са правени", уточни той.   В понеделник премиерът Бойко Борисов заяви, че България разчита на 15 милиарда куб.м. руски газ за бъдещия газоразпределителен център „Балкан“. Премиерът изрази опасенията, че България от страна транзитираща природен газ, може да се превърне само в негов потребител, ако новите газови потоци заобиколят страната, припомня ТАСС.   Изявлението на Медведев, чийто подтекст засега не е ясен, е свързано с подписаната в събота в Санкт Петербург от шефа на "Газпром“ Алексей Милер и българския енергиен министър Теменужка Петкова Пътна карта, съгласно която страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, при отчитане на правилата на ЕС.   Според източници на Mediapool зад тази обща формулировка, всъщност се крие договорка за работа по реализацията на втора тръба от газопровода „Турски поток“ до Варна. За воденето на такива преговори най-напред съобщи руският премиер Дмитрий Медведев. Интензивни разговори по въпроса се водели поне от две седмици.   Офертата на руснаците била те да построят подводното трасе по дъното на Черно море, а "Булгартрансгаз" да осигури свързаността на своята мрежа така, че да може обемите да стигат до Сърбия. С този маршрут Русия смята да замени сегашните доставки на природен газ у нас от около 3 млрд. куб. м годишно, които влизат през Украйна и Румъния по т. нар. Трансбалкански газопровод.   Затварянето на досегашния маршрут е записано и в споразумението на руснаците с Турция за строежа на газопровода "Турски поток" като цяло. Отделно в офертата към Брюксел за прекратяване на антимонополното дело, концернът също е предвидил смяната на входната точка на доставките му за България, без да е посочено коя ще е тя.   Освобождаването на Трансбалканския газопровод, по който в момента страната ни транзитира годишно около 13-14 млрд. куб. м руско синьо гориво за Турция, Гърция и Македония, не е проблем за България, тъй като в договора на "Булгартрансгаз" с "Газпром" за транзита има клауза "натовари или плащай" (ship or pay), която гарантира до 2030 г. на българския оператор годишните приходи от около 100 млн. долара за преноса на руски газ, независимо дали такъв има.   Въпреки че информацията на тази тема бе предимно неофициална самото прессъобщение за срещата в Петербург в събота загатваше, че въпросната “пътна карта” цели уреждането на отношенията именно по втората тръба на “Турски поток”.   “По време на срещата, особено внимание бе отделено на въпросите по организацията на доставките на природен газ за България в дългосрочна перспектива. Алексей Милер информира Теменужка Петкова за изпълнението на проекта “Турски поток“ и изрази увереност, че създаването на нови мощности за пренос на газ през акваторията на Черно море ще допринесе в значителна степен за повишаване сигурността на доставките на природен газ за потребителите от Южна и Югоизточна Европа, в това число и за България“, съобщиха от Министерството на енергетиката.   Министър Петкова пък е информирала Милер за “развитието и инвестициите в газопреносната система на България, както и за концепцията за газоразпределителен център“.   По време на срещата в Санкт Петербург е отбелязан ежегоден ръст на експортните количества руски газ за България, считано от 2013 година. “Положителната динамика се запазва и през 2017 година. От 1 януари до 31 май обемът на доставките е нараснал с 14,5%, в сравнение с първите пет месеца на 2016 година”, посочиха и от Министерството на енергетиката.

Прочети цялата публикация