З. Калайджиева: Неподходящо е да се нахокват юристи, които искат да повдигнат дискусия

 

Не е подходящо да се "нахокват" онези представители на юридическата общност, които желаят да повдигнат въпроси, засягащи уредбата на Конституцията. Това заяви в предаването "Неделя 150" Здравка Калайджиева  - съдия на България в Европейския съд по правата на човека в предиода 2008 - 2015 година. Тя е един от 16 юристи, които с писмо до медиитесе обявиха за оставката на министъра на правосъдието Цецка Цачева заради изказване в медиите, в което тя, според юристи, призовава председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да се кандидатира за народен представител и така да отстоява политическите си искания за свикване на Велико Народно събрание. Подписката вече е подписана от над 200 души, сподели тя и допълни:

Няма никакво съмнение, че един министър може да бъде принуден да напусне поста си единствено от премиера, но е въпрос на морал и на лична преценка дали един министър ще се вслуша в гласа на колеги и гражданско общество, които имат своето право да извършват оценки, да искат оставки и да преценяват или посочват недостатъци в действията на представители на изпълнителната власт, която впрочем е отговорна пред съдебната власт за своите действия. Или поне така се предполага от принципа на разделението на властите.

Аз нямам съмнение, че госпожа Цачева добре си спомня, че до този момент всички министри на правосъдието са ползвали капацитета на адвокати и съдии при преценка на необходимостта от изменение на закони, както и че немалко от министрите и заместник-министрите са били адвокати. Юридическата общност участва много активно в оценката на тази необходимост и съответно да прави предложения, както и участва пряко в изготвянето на законопроекти. Това е практиката от много години насам, не само по време на България като демократична държава след 1990-та година. Аз съм учудена от реакцията на министър Цачева, че, от една страна, тя смята, че онези, които имат предложения следва да отидат в законодателната власт, а, от друга страна, смята, че ние, като уважавани от нея юристи, сме добре дошли да споделим с нея идеите и предложенията си. Има някакво вътрешно противоречие и липса на логика в това различно отношение към хора от академичната общност и от адвокатската общност, съдии и отношението към поведението на председателя на Върховния касационен съд. Аз дори не зная какви точно предложения е имал той, но намирам за неподходящо да се нахокват онези представители на юридическата общност, включително и председателят на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд, които желаят да повдигнат някаква дискусия, а тя е от особен интерес за цялото общество, тъй като засяга евентуално въпроси от уредбата на Конституцията ни.

Според юриста, необходимостта от правосъдна реформа вече се осъзнава от цялото общество, докато преди 5 години темата е била смятана по-скоро за експертна

В момента вече мисля, че няма никакви спорове относно липсата на адекватна ефективност и възможностите за адекватно правосъдие. В тази работа обаче следва да се отличават функциите на различните органи в съдебната система и причините за тяхната неефективност. Ние не можем да приемем, че Прокуратурата ще прекрати 100 000 преписки по давност, без да се е произнесла по тях, и че към момента има още 360 000 преписки, които чакат своята съдба и Прокуратурата може да решава дали да ги разгледа или не, и в кой момент да ги извади на светло и да образува производства, по които да работи ефективно. Обществото има интерес Прокуратурата да бъде ефективен орган, който да поставя въпросите на законността и да обвинява извършителите на престъпления по начин, който да даде възможност на съда да произнесе последната си дума в някакъв разумен срок. Това е функцията на Прокуратурата. Тя не може да служи като някаква държавна институция за натиск и изнудване, какъвто именно механизъм се провижда в преписките.

Обикновените хора искат да има независима съдебна власт. Тази независимост се изисква не като привилегия на съдиите, а като гаранция за обществото, за обикновения гражданин, че съдиите няма да постановяват своите решения под страх било от някоя от страните, било от политическата воля на останалите власти.

Дори след реформата във ВСС, Съветът се формира по начин, който осигурява мнозинство на избрани от политиците лица и избрани от прокурорите лица, обясни Калайджиева. Назначенията на административните ръководители на съдилищата и прокуратурите остават в правомощията на Пленума на ВСС, докато няма уважаван съд в света, чийто председател да не е излъчен от съдиите в него.

Прочети цялата публикация