Ерик Тибо: На изборите французите поискаха пълна промяна, обновявайки състава на Националното събрание

Можем да кажем, че французите поискаха пълна промяна, защото обновиха състава на Националното събрание. Половината от депутатите са нови, много млади. Така френският журналист Ерик Тибо,  зам. главен редактор на телевизия "Франс 3", коментира пред „Хоризонт“ резултатите от проведените в страната парламентарни избори, на които представителите на новосформираната партия на  президента Еманюел Макрон получиха голямо мнозинство.

Освен това имаме много широк политически спектър, който се характеризира с увеличаване на броя на политическите групи и политическите семейства в Националното събрание. Около главната партия  на Еманюел Макрон в момента има 7-8 групи, които са в процес на създаване. "Република, напред" има 309 депутати. Дори републиканците се разделиха на две - дясна опозиция с 60 депутати и още една група с 25. Социалистическата партия, която имаше мнозинство в предишния парламент, разполага с около 25 мандата. Това е един крайно атомизиран политически пейзаж около партията на Еманюел Макрон, коментира още Тибо. Той отдава бързия възход на партията на новия президент на неуспехите на неговите предшественици:

Мисля, че на французите им дойде до гуша от два последователни провала - на Никола Саркози и на Франсоа Оланд. Не става дума за провал по отношение на изборните резултати, които не бяха чак толкова лоши. Става дума за провал по отношение на имиджа, на политическата воля. Изключителен ефект при Еманюел Макрон изигра фактът, че той е млад политик, който построи цялата си кампанията върху оптимизма. И това беше нещо наистина ново за френския политически живот. 

Според анализаторът Националният фронт е станал жертва на лошата си кандидатка:

Французите видяха диспута "Макрон-льо Пен". По време на диспута лъсна пълната некомпетентност на Марин льо Пен. Това наистина имаше значение за парламентарните избори, преди това и за президентските.

Журналистът коментира и въпроса за размитата граница между ляво и дясно в съвременната европейска политика в контекста на процесите във Франция:

Ако кажем например (че разделението между ляво и дясно минава по оста– бел. ред.) "патриоти-глобалисти", това означава, че приемаме тълкуването на Националния фронт. Ако кажем "ляво-дясно", то това вече не съществува и не би било вярно. Може би трябва да се върнем към класическото "прогресисти - консерватори" или "либерали-консерватори". Еманюел Макрон се вписва при прогресивните либерали, а десницата, класическото дясно и Националният фронт - при консерваторите. Какво обаче става с хората в левицата? Ясно е, че мнозина леви избиратели и политици захраниха партията на Еманюел Макрон.

Прочети цялата публикация