ГЕРБ продължават да отстояват изборната система от референдума, БСП предлагат алтернативна

Германската изборна система е неприложима в България, тъй като броят на депутатите там не е фиксиран от Конституцията.  Ние предлагаме друг вид смесена система.

Това заяви за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ Юрий Асланов от БСП:

Смесената система дава две предимства. Първо - комфортът на избирателите - на онези от тях, които поддържат партии и на другите, които мразят партиите, да гласуват. Навсякъде, където се прилага смесена изборна система, има изключително висока избирателна активност, тоест разширява се участието на гражданите в политическия процес, дори и по-висока в сравнение с държавите, в които все още е валидна нормата "задължително гласуване".

Смесените системи не делегитимират допълнително политическите системи, чиито ядра са партиите. Те в някаква степен запазват това достижение на модерната демокрация, че ядрото на гражданкото общество по политически въпроси да се води от партии, защото такава е дълговековната практика. И тъй като законопроектът, предложен от ГЕРБ в резултат на онзи референдум се провали, ние трябваше да изчакаме. Не можехме едновременно да излезем. Вчера Националният съвет подкрепи законопроекта, който ще бъде внесен, както разбрах от взетото решение, още тази седмица в Народното събрание.

Общественото мнение се е разколебало по въпроса за мажоритарния вот след референдума, отчете Асланов и отдаде това на започналата след вота разяснитална кампания. Той изтъкна, чепредлаганата на референдума изборна мажоритарна система е била прилагана в България в продължение на 40 години до ноември 1989 г, но никога не се е стигало до втори тур.

Тя се смята за много далече от прогреса, от модерната демокрация. Тя се смята за антидемократична и наистина тя, във вида, в който се предлагаше тук, в Българя, никъде не се прилага. В нито една държава по света.

Асланов коментира и мерките за намаляване на административната тежест и въвеждането на електронно правителство:

През последните 20 години това темпераментно говорене за електронно управление, електронно правителство, за да не доведе до резултат, причината беше, че трябва да се усвояват огромни средства и те наистина се усвоиха. За това електронно правителство в България се изхарчиха няколко милиарда евро без никакъв резултат, тъй като резултатът беше умишлено нежелан от различни управляващи формации, за да могат да увеличават числото на държавната администрация и да я поставят под влияние.

Найден Зеленогорски от Движение „България на гражданите“ допълни:

Най-важното е не каква е системата в България, а как държавата ще се справи с този 30 процента контролиран и купен вот, защото това означава неефективна демокрация, това означава скъсване с демократичните принципи, с демократичните порядки. Все пак, за нас, мажоритарен елемент означава преференциално гласуване. Ние сме за това да падне прагът за преференциите и да не се "пази" първия в листата. По този начин мажоритарният елемент ще бъде засилен много. Всичко това обаче минава през усилие на държавата и през МВР, и Прокуратура да се справим с контролирания и с купения вот. Очевидно ние не се справяме. 

Всъщност това е голямото изкривяване, което дава шанс на политическите сили, които използват тези порочни практики, да се движат успешно напред, докато нас прави абсолютно неконкуретноспособни.

Председателят на Правната комисия в НС Данаил Кирилов сподели, че изказването му преди седмица за провеждане на нов референдум за изборните правила е  било „съвсем лично мнение“ и не е било обсъждано в парламентарната група на ГЕРБ, която продължава да защитава „позицията на българския избирател така, както тя беше афиширана в проведения референдум“. Той отчете, че никоя държава не сменя изборната си система за няколко месеца, а дебатите продължават с години и допълни:

Ние сме в ситуация на забранителен период. Имаме забранителен срок съгласно правилника, да обсъждаме поне 3 месеца законопроекти с аналогично съдържание. Не мога да кажа защо някои от политическите партии всъщност активираха и внесоха законопроекти, след като премина гласуването в пленарна зала, но, при всички положения, смятам, че прилагането на този срок, както е правно обосновано, така е и политически обосновано в настоящия случай, защото очевидно нужда от един охлаждащ период, в което време да анализираме наново фактите.

Кирилов изтъкна, че темата за административната реформа не е толкова експресна, тъй като юристите в ГЕРБ са започнали работа по нея още по време на предизборната кампания, когато Борисов им наредил това.

Законодателният процес е такъв, какъвто винаги е бил, но, когато се осъществява един приоритет, смятам, че ще има пълно съгласие, за да се съкратят в максимална степен, във възможната степен, всички срокове в законодателната процедура. Миналата седмица беше приет и внесен от ГЕРБ проект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, по който също имаше много дебати. Едно от същностните предложения на този АПК беше да отвори възможността за прилагане на мълчаливото съгласие, включително да даде гараниции, че мълчаливото съгласие ще породи ефект чрез наказателни разпоредби.

Зеленогорски припомни, че от РБ са предлагали промени в АПК на база на доклад от над 100-15- страници, писан от учени, но тогава идеите са били неглижирани и изброи други проекти на РБ – за декриминализиране на провокацията към подкуп, както и такъв за отношенията между магистратите, които биха облекчили значително корупционния натиск. Най-голяма пречка пред гражданите е тежката бюрокрация, категоричен е той. Кирилов припомни, че антикорупционният закон, предложен от Меглена Кунева е бил съгласуван с ГЕРБ и „Обединените патриоти“ относно възможни промени преди второто четене.

Прочети цялата публикация