Всеки четвърти българин се сблъсква с фалшиви новини всекидневно

Всеки четвърти българин всекидневно вижда фалшиви новини в медиите. Това показва национално представително проучване, проведено от "Алфа рисърч" по инициатива на Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер“, съобщиха от фондацията. Извадката от 1024 анкетирани е национално представителна. Данните бяха представени по време на конференцията "Фалшиви новини, пропаганда и геополитика“. 72% от гражданите забелязват фалшиви новини. Едва 13% заявяват, че не познават феномена на фалшивите новини, отбелязват още изследователите. За политика българите се информират предимно от телевизията (91%). След тях с голяма разлика следват онлайн и печатните медии. Политиката на национална сигурност също e част от изследването: на доверие по този въпрос се радва Европейският съюз, следван от НАТО. Като цяло Европейският съюз печели по-голямо доверие от Русия. Обобщените данни показват, че 25% от българите всекидневно се сблъскват с фалшиви новини в медиите, а 17% от тях - няколко пъти в седмицата, и още толкова – няколко пъти в месеца. "Тези високи проценти свидетелстват, че макар и за българското обществено мнение този феномен да е относително нов, то вече проявява висока чувствителност към него“, коментира Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч“. "Най-често разпознават фалшивите новини представителите на средното поколение с високо образование от големите градски центрове. Може да се предполага, че те са и най-критични към подобен род информация. За жалост хората от малките населени места с по-ниско образование, както и най-младите, по-слабо разграничават фалшивите новини, което ги прави потенциален обект на техните атаки", отбелязват от агенцията. Малко българи търсят политическа информация на сайтовете на обществени институции (правителство, ЕС, НАТО) или на неправителствени организации – те се посещават от по-малко от 6%. "Мнозинството от българите са активни всеки ден в интернет, но от гледна точка на редакционно съдържание, гледането на телевизия взима превес“, подчерта Кристиан Шпар, ръководител на Медийната програма Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер“. "Социалните медии имат също толкова важно значение за политическия диалог, колкото и професионалните онлайн медии. Журналистите вече нямат монопол върху предлагането на новини и трябва да убеждават гражданите още повече с качествено съдържание. Особено печатните медии и радио предаванията трябва наново да докажат своята значимост като източници на политическа информация“, каза той. Шпар коментира също така, че политическите институции трябва да оформят своето онлайн представяне по атрактивен начин и да разпространяват съдържанието си в социалните мрежи. "Данните ясно показват, че огромното мнозинство продължава да следи новините по телевизията, но все повече зрители не се задоволяват с това, а паралелно насочват вниманието си и към други канали, които играят ролята на алтернативни източници за информация, свързана с политика“, отбеляза Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация“. Отделен аспект на изследването е доверието към други държави и международни организации. 38% от българите имат голямо доверие в Европейския съюз. Други 38% му се доверяват по-умерено, а 24% малко или много малко. Не толкова много българи симпатизират на Русия. Въпреки това 33% гласуват на Русия високо или много високо доверие и 44% умерено доверие. Също така и Германия се радва на доверието на българите (31% високо/много високо, 43 процента умерено). Съединените Щати имат по-малки стойности на доверие със съответно 15% и 37%. НАТО се радва на голямо или много голямо доверие при 27% от запитаните, и на умерено доверие при 38%, се посочва още в изследването. По отношение на националната сигурност 29% от участниците в проучването се доверяват на българските сили за сигурност. Също 29% имат доверие на Европейския Съюз, 20% на НАТО и 18% на Русия. Въпросът е с няколко възможни отговора. "Все по-ясно се очертава връзката между глобалното информационно пространство и въпросите на сигурността“, каза Йордан Божилов, президент на "Софийския форум за сигурност“. "Свидетели сме как интернет и социалните мрежи са обект на използване от страна на радикални организации за привличане на последователи и от държави за разпространение на пропаганда и фалшиви новини. Сред най-уязвимите на тези рискове са демократичните държави. НАТО и ЕС предприемат вече практически мерки за тяхното неутрализиране, но е важно и отделните страни-членки да имат ясни и конкретни политики“, добави той. По думите на Кристаин Шпар пък фалшиви новини с антиевропейско съдържание са вече анализирани в детайл от Европейската комисия и други институции. "Сега не само е необходимо да се разобличат пропагандните механизми, но ЕС трябва да намери прости и ясни послания в социалните мрежи, за да разясни своите ценности и предимствата на своя политически модел по по-добър начин. При това, ЕС не трябва само да разпространява факти, но и да предизвиква повече позитивни емоции“, допълни той.

Прочети цялата публикация