НС прие на първо четене създаването на спецсъд срещу знаковата корупция

Народното събрание прие на първо четене прехвърлянето на делата за корупция по върховете на властта в Специализирания наказателен съд. Предложенията бяха изготвени от правосъдното министерство (ГЕРБ) през есента на миналата година и са подкрепяни от главния прокурор Сотир Цацаров. Тази промяна в закона има и много критици, включително ръководството на Върховния касационен съд (ВКС) и адвокатурата. В петък проектозаконът за изменения на Наказателно-процесуалния кодекс беше приет със 102 гласа "за" и 58 "въздържал се". Той не бе подкрепен от БСП. Публично пропагандираната цел на промяната е да се намали формализмът при разглеждането от съда на знаковите дела. Сега делата за корупция срещу лица с имунитет се разглеждат от Софийския градски съд. Всички данни обаче показват, че истинската цел на реформата е по-лесното разрешаване на подслушването на политици, след като тези дела да бъдат отнети от градския съд. Отделно председателят на СГС Калоян Топалов на няколко пъти показа, че няма намерение да се съобразява със статуквото във Висшия съдебен съвет (СГС), което е вероятната друга причина за промяната в закона. През 2011 година Конституционния съд излезе с решение, според което не бива да се допуска едни и същи престъпления да се гледат от различни съдилища. Точно това би се получило, ако спецсъдът получи знаковите дела за корупция. Така делото на депутат за получаване на подкуп би се гледало от специализираното правосъдие, а на редовия гражданин – в общия съд. Още тогава ГЕРБ се опитваше да направи спецсъд срещу корупцията, но се отказа заради острата критика срещу тази идея. Проблем има и с конституцията, която позволява създаването на специализирани, но не и на специални съдилища – с оглед личността на подсъдимия. По време на дебата от БСП обявиха, че няма да подкрепят прехвърлянето на делата за корупция в спецсъда. Причината е, че на партията тази промяна й се "струва противоконституционна". "Изразяваме несъгласие с промяната в подсъдността на делата за корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи висши държавни длъжности. Създаването на нарочен съд въз основа на заеманата длъжност не ни се струва удачно и конституционосъобразно", каза Филип Попов от БСП. Освен промяната на подсъдността проектът на ГЕРБ предвижда и серия от промени в съдебната фаза на наказателния процес. Сред тях е въвеждането на задължително разпоредително заседание, на което трябва да се изчистват всички въпроси, свързани с процесуални нарушения в обвинителния акт. След това заседание защитата няма да може да иска връщане на делото за доразследване. Въвежда се дистанционен разпит на вещо лице по инициатива на пострадалите от престъпления. Съдът ще е длъжен да обявява в какъв срок ще е готов с мотивите към присъдата, а ВКС ще трябва да изпраща незабавно препис от решението си на прокурора за изпълнение на присъдите. Другата поправка в закона стана известна като "Наглите". На първо четене депутатите приеха, че затворниците няма да имат право сами да искат от съда условното им предсрочно освобождаване от затвора. Предложението бе внесено от БСП и бе подкрепено сега от ГЕРБ, въпреки че точно ГЕРБ преди година даде това право на лишените от свобода. Социалистическата партия внесе предложението си за промяна в НПК след скандала с одобреното на първа инстанция по-ранно излизане от затвора на двама от групата за отвличания "Наглите" - Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца. Освобождаването на двамата обаче бе блокирано от Софийският апелативен съд. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че депутатите на партията ще подкрепят проекта на левицата на първо четене, но същественият дебат ще се води преди второто гласуване. "По тази тема не трябва да има спекулации, а трябва да търсим най-доброто и прагматичното за обществото", каза Цветанов. Така промените, предложени от БСП, бяха приети със 155 гласа "за", нито един против и пет "въздържал се".

Прочети цялата публикация