До какво ще доведат ограниченията за външно финансиране на магистратските организации

Проектът за промени на Закона за съдебната власт, който предлага забрана за външно финансиране на професионалните организации  на съдиите, прокурорите и следователите, вчера отново стана обект на коментари, след като стана ясно, че премиерът Бойко Борисов подкрепя тезата, огласена чрез правосъдният министър Цецка Цачева, магистратските асоциации и  организации да могат да получават европейски пари  - тоест да се разшири първоначалното законово предложение тяхното финансиране да бъде ограничено.

19 неправителствени организации, сред които Съюза на съдиите, Асоциацията на прокурорите и Съюза на юристите излязоха срещу тези промени и призоваха депутатите да оттеглят или отхвърлят така предложените изменения. След много бурен дебат в правната комисия вчера, промените бяха приети на първо четене с 12 гласа "за", един против и петима "въздържали се" - гласовете "против" и "въздържали се" дойдоха от опозицията.

Експертът от института за пазарна икономика Иван Брегов коментира темата в ефира на „Хоризонт“, като каза, че текстовете на законопроекта страдат от много лоша законодателна техника, допълвайки:

Не можем да преценим дали това е преднамерено действие или е липса на на професионален и експертен опит и подготовка.

Защото един от текстовете, който забранява на магистратите да получават финансиране дори като преподаватели, казва, че  те не могат да получават средства, когато това е изключително от чуждестранно финансиране или от държава с чуждестранен произход. Не се казва какво означава изключително – в процентен обхват ли се изразява това, което е абсолютна недомислица, не се казва как се уреждат и заварените случай, няма допълнителни разпоредби, които да казват организациите, които изпълняват проекти, финансирани от чуждестранни страни, имат срок да ги завършат до еди си кога. Това би поставило България и българските магистратски организации в една много неудобна позиция да се наложи да обяснят на чуждестранните си донори що за правов ред има в страната.

Брегов, който смята, че тези текстове ще имат като резултат изолационизъм и ще върнат България към тоталитарните времена, припомни и предисторията на предложените изменения, като посочи, че Съюзът на съдиите е основна мишена на готвените промени:

През лятото на 2016 година, говорейки за съдебна реформа, която има за цел да приведе българската съдебна система в съответствие с международните стандарти, се появи от никъде едно предложение на Емил Димитров - Ревизоро, което имаше за цел магистратите да декларират членството си в професионални организации. Аз си спомням много комично как правна комисия тогава не успя да формулира около  15 минути текст, който да има предметен обхват. В крайна сметка се появи една разпоредба на член 30 на Закона за съдебната власт, която е неприложима и в момента се ползва възможността - макар и да нямаме изтичащ мандат, да се нанесе този решителен удар срещу професионалните магистратски организации.

В отговор на репликата, че вчера председателят на правната комисия Данаил Кирилов се е аргументирал именно с това, че „ето една година мина, съдиите не декларират, не се вписват в регистри - тоест, този текст не работи“, Брегов коментира:

Една година мина, а Съюзът на съдиите още не е унищожен. Според мен това е коментарът, който се крие зад този текст, каза Брегов, подчертавайки, че магистратите трябва да могат да говорят не само чрез съдебните актове, а и да изразяват обществена позиция.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация