Проф. Миролюб Радойкович: Покемон - журналистите са доста опасни

Технологичната революция, икономическата криза и нарастващата роля на социалните мрежи са сред основните предизвикателства пред традиционните медии. Това е изводът от проведено проучване за модерното журналистическо образование в България, Румъния, Сърбия, Хърваия и Албания, обобщен от експерти на Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер”.

Директорът на програмата Кристиан Шпар обясни за предаването "Събота 150", че журналистическото образование в Югоизточна Европа се извършва основно от университетите, които обаче са фокусирани върху теорията:

В нашето проучване студенти от региона обаче ясно заявиха, че имат нужда от повече практическо обучение. Имаме нужда от по-силен диалог между университетите, медиите и правителствата, за да реформираме образованието на младите журналисти.

Изследването показва, че младите хора имат много идеалистична представа за журналистическата професия. Често студентите са много по-добре запознати с новите технологии от преподавателите си, но тяхната роля е да ги научат на високите професионални стандарти, които все по-често отсъстват в съвременната “copy/paste” журналистика.

За д-р Йонила Годоле от Тиранския университет въпросът за проефесионалните стандарти е задължителен, още повече сега, когато на Балканите наблюдаваме динамично развиващ се медиен пазар:

Броят на регистрираните електронни медии в Албания в момента надвишава 250. Това на пръв поглед изглежда добре, но притеснително е цялостното им качество и липсата на журналистически професионализъм. Не трябва да забравяме, че ние не сме имали традицията на истинската медийна среда. Медиите трябваше бързо да се адаптират към новата система и към новата си роля на посредник между политиката, бизнеса и обществото.

И докато Албания отчита бум на медии, то в Сърбия има тенденция за цялостно намаляване на броя на студентите, които искат да се занимават с журналистика. Проф. Миролюб Радойкович от Белградския университет отбеляза:

Професионалното образование в Сърбия достигна своя бум преди пет години - имахме близо осем държавни и частни университети, в които се изучаваше журналистика. Сега останаха само три държавни и един частен, тъй като броят на студентите с всяка година намалява. Поради все по-малкия брой рекламодатели, медиите са принудени да правят икономии, включително да правят съкращения на журналисти. От друга страна с развитието на новите технологии съвременният журналист трябва да прави всичко - да пише, записва и снима, монтира и озвучава - т.е. постепенно изчезнаха много от предишните професии, свързани с журналистиката. В резултат на това много журналисти останаха без работа, което автоматично свали заплащането на новонаетите и намали атрактивността на професията.

Според проф. Радойкович, нарастващата роля на гражданската журналистика не бива, а и не може да измести професионалната. Непрофесионалистите, ловящи ежеминутно сензации с телефоните си, професорът шеговито определя като „покемон журналисти”, но в тяхната дейност той съзира доста опасности:

В гражданската журналистика има много рискове, защото там може да се пише без отговорности, не се знае кой е истинският автор, законите не предвиждат наказания и най-вече: липсва етиката. За да оцелее професионалната журналистика, тя трябва да се върне към своите най-важни идеали - да служи на истината, да е актуална, да е точна и да следва кодекса на професионалната етика.

Цялата тема е разгледана в звуковия файл.

Прочети цялата публикация