Менда Стоянова: Правителството няма да заеме твърда позиция за клас "прослужено време"

Огромно социално напрежение е породила сред работещите информацията за евентуално отпадане на добавките за клас прослужено време. Това каза за предаването „Неделя 150“ президентът на КНСБ Пламен Димитров, който предупреди премиера Борисов:

Това е темата, която може да взриви социалния мир изключително бързо, дори неподозирано бързо. Ако някой си играе с нея, надявам се да не е той, защото това, което чух из провинцията, хич няма да му хареса като оценки и квалификации на нормалните работници на това, което видяха по медиите - тази режисирана среща при неговия вицепремиер.

Димитров сподели, че усещане за напредък в политиката по доходите би дошло сред работещите от увеличение на всички заплати в реалния сектор с около 100 – 120 лева. Заплатите в целия реален сектор у нас са малко над 16 млрд. лв. годишно, а печалбите - над 20 милиарда и с малка част от тези пари може да се гарантират по-добри доходи, отчете той:

Миналата година всички нефинансови предприятия в България генерират над 20 милиарда лева печалба, тоест подсказвам всъщност, че икономиката се развива възходящо, което е добър знак след кризата. Тя е излязла вече от кризисните състояния през 2008-ма-2010-та година и това е ясен знак, че има икономическа възможност.

Едно увеличение с, разбирайте 20%. Ако вземем 20 процента от тази печалба от онези 15, които останаха милиарда лева след облагането във фирмите, прави 3 милиарда лева. С 3 милиарда лева върху фонд от 16 милиарда лева може да се постигне около 15-20 процента увеличение на заплатите. 15-20-процентно увеличение на масовите заплати, които не са 1000 лева, а са 700-800, дава точно около 100-120 лева. Това са простите сметки, които могат да покажат, че има от къде. Естнествено, това не е вярно за всяка фирма. Това е пак осреднено.

От друга страна, както казах, и самите работодатели твърдят и то не само тези, които са на жълтите павета, а в предприятията, във фирмите, в реалния живот, че най-големият проблем на бизнеса е липсата на кадри. Липсата на кадри е в пряка връзка с ниските заплати. От 2000-та година насам 906 000 българи в трудоспособна възраст са напуснали страната трайно. Те не са отишли да учат, не са отишли да правят нещо друго навън. Трайно са се изселили близо милион. Няма да ги върнем със заклинания за елиминиране на това или онова доплащане, което в края на краищата е един от малките механизми, останали на пазара на труда, за автоматичен, макар и минимален ръст на доходите всяка година за всеки един работник.

Председателят на Бюджетната комисия в НС и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова се съгласи с Димитров, че заплатите трябва да се повишават

Стоянова отчете, че добавката за клас прослужено време не гарантира повишаване на доходите, а е начин, по който средствата за работна заплата се разпределят между работещите и обясни, че е необходим по-съвършен механизъм.

Всички ние сме свидетели там, където работим, на хора, които могат да имат по-голям стаж от други по-млади, но да не са толкова производителни и да не владеят такива умения, каквито владеят младите и в крайна сметка да не допринасят повече,  с 25 процента примерно, отколкото техни колеги. Така че, когато говорим за клас "прослужено време", всъщност ние говорим за начина, по който се разпределят средствата за работна заплата в една фирма или в едно предприятие.

Стоянова уточни, че позицията е била лична и изтъкна:

По отношение на клас "прослужено време", по отношение на начина, по който всъщност се разпределят средства за работна заплата, правителството няма да заеме твърда позиция, защото това е работа на договорка между работодатели и синдикати, на колективни трудови договори, в крайна сметка  - на този формат, който го има и в момента - тристранният формат.

Димитров отчете че бонуси за прослужено време има във всички европейски държави, а и в най-големите компании в САЩ и заяви:

Ние няма да позволим, госпожо Стоянова, да отпадне допълнителното плащане за „клас прослужено време“. Простичко го казвам.

Безработицата в България е „изключително ниска“ и конкуренцията  сред работодателите е причина повишаването на доходите, както и подобряването на условията за работа, да се случат, категорична е Стоянова. Осигуряването на работници на далеч по-ниски от получаваните доходие „част от сивия сектор“, но работодателите не могат да бъдат направени по-добросъвестни "с декрет", отчете тя:

Работните заплати трябва да се повишават и това е факт! Ако сега, в бизнес-цикъла, в който се намира България - има един растеж, макар не толкова рязък, не успеем ние, бизнесът, да повишим заплатите на хората, какво ще правим, когато този бизнес-цикъл свърши и дойде синусоидата надолу. В този смисъл, искам да кажа, че наистина спрямо миналата година статистиката, колкото и да е осреднена, отчита един ръст от 9,8 процента на средната работна заплата, който наистина е доста сериозен. Политиката, която правителството е поело, е също политика на повишаване на доходите, но знаете, че в крайна сметка основните доходи се плащат от бизнеса, а не от бюджета. Това, с което бюджетът може да притиска, да създава условия, са условията на бизнес-средата. Административното притискате е чрез минималната работна заплата, за която, всички знаете какво заяви правителството в тригодишната си прогнозата за повишаването на тази заплата.

Повишаването на минималната и средната работна заплата в страната „неминуемо трябва да доведат до повишаване на работните заплати и в бюджетната сфера“, убедена е Стоянова.

Прочети цялата публикация