Стотици хора се сбогуваха с доц. Кристиан Таков

"Никога не е имало толкова много хора", казва продавачката в павилиона за цветя на пл. "Славейков" в неделя по обед, докато дълга опашка се вие под дъжда. Всички чакащи купуват цветя и продължават към храм "Св. Седмочисленици", където в 14 ч. започна опелото на доц. Кристиан Таков. Там се присъединяват към останалите хора, дошли да си вземат последно сбогом с една от най-светлите личности на днешна България. Стотици хора чакаха търпеливо с чадъри над два часа, за да изпратят Кристиан Таков.   Преподавателят по гражданско, семейно и търговско право почина във вторник на 51-годишна възраст.   Да се простят с него дойдоха негови близки, студенти, приятели, колеги и граждани. Сред тях бяха президентът (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев, чийто правен съветник бе Таков, външният министър Екатерина Захариева, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, бившият зам.-председател на парламента Екатерина Михайлова, лидерът на "Да, България" Христо Иванов, лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева, адв. Александър Кашъмов, магистрати и много студенти.   В последните години от живота си доцент Таков активно защитаваше гражданската позиция за пълноценна съдебна реформа, която да пресече корупционния модел в страната.   Той подкрепяше студентите, протестиращи срещу кабинета "Орешарски" и именно пред тях произнесе една от най-запомнящите се речи в окупираната тогава 272 аудитория.   "Истината не може да ни отклони в грешна посока. Мълчанието със сигурност ще го направи."   Тези думи, споделени от Кристиан Таков в неговия блог, бяха и негова житейска максима. Той не мълча. Бори се докрай. И никога не се примири с несправедливостта...   Публикуваме неговите приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" от юни 2010 година:   Времето е особено   Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията. Времето е особено. Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал. Времето е особено. - знаем закона, но сме забравили приличието; - търсим формални доказателства за очевидното; - спазваме процедури, за да загърбим разума; - решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни. Времето е особено. - Полуграмотните са на почит; - Безчестните са богати; - Честните – нечути; - Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал. Времето е особено. - правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс; - за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.   Не се лъжете. Времената винаги са били особени.   Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото "погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде". Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.   Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – "Искам да съм честен, но ми пречат". Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.   Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.   Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.   Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.   И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш. Gaudeamus igitur!   София, 12 юни 2010 г.   Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха много приветствени.

Прочети цялата публикация