Образованието на малцинствените групи между писалката и сопата

Всички деца трябва от септември да ходят на училище, дори ако трябва да бъдат заведени там от полиция, това разпореди премиерът Борисов. Той каза още, че от 31-и август започват обиколките за първолаци, които не се записани. При повече от 5 неизвинени отсъствия родителите ще плащат 150 рева глоба. Всички деца, които не са тръгнали на училище до 20-и октомври, ще бъдат завеждани принудително на училище, с помощта и на полиция.

Това е една много закъсняла мярка, коментира в „Хоризонт до обед“ Калина Бозева от Междуетническата инициатива за човешките права:

Много належаща мярка. Не говоря за сопата, говоря за акцентирането върху това децата да бъдат в училище. Това е мярка още от предприсъединителния период. Това е закономерна мярка, която трябваше да влезе в цялостен пакет от образователни мерки, не полицейски. Ако тя беше влязла някога, ако имаше един дълъг период от време, в който тя революционно да се развива, сега щяхме да сме на друго ниво. Лично мен ме тревожи фактът, че тази марка тръгна в контекста на един междуетнически конфликт. Това не е подход. Тревожи ме и това, че не се говори за чисто образователните аспекти. Какво ще правим с тези деца, когато ги вкараме в училище? Готова ли е образователната система по същество? Готови ли са образователните програми? Подготвени ли са педагогическите кадри? Подготвени ли са родителите на всички деца, че ще се случва такъв процес – дори и да не искат да има малцинствени деца в клас, просто ще има…

Бозева подчерта, че трябва да се познават специфичните потребности и трудности, които преживяват малцинствените деца.

Севин Юмерова, която е начална учителка, сподели наблюденията си:

Кривата се движи надолу и надолу. Да се спрем само на броя отсъствия – ние работим в училище, което е средищно за три населени места, социалните фактори са слабо застъпени, лекар идва в седмицата веднъж… Ако детето отсъства по здравословни причини, то обаче не може да вземе бележка от лекаря… И как да извиня аз тези отсъствия? Така тези отсъствия клонят към сопата…Друг е въпросът, че в училище постъпват деца с образователни дефицити. Детето се мъчи, защото тази образователна система и стандарти не обслужват това дете. Има деца, които не владеят български език. Учебните програми са направени за равен старт, никой не обхваща тези деца, които не владеят български език. Нашите педагогически кадри не могат да предложат на едно дете работа в мултиетническа среда, липсват образователни медиатори…

Относно механизма – това не е нищо нова, защото по закон всичко това трябва да се осъществява като координация между институциите – Регионален инспекторат по образование, училище и община, коментираОгнян Исаев от Ромски образователен фонд:

Това е едно формализиране на този процес. Самият механизъм е наречен „Обхващане и задържане“.

Проблемът е, че ще има информация, че тези деца са обхванати и задържани, но друг остава въпросът дали посещават тези деца училище, както и какво е качеството на образование, каза още Исаев:

Има вътрешно напрежение в системата. Това обвързване на бюджета с брой деца създава много сериозни  препятствия, пред реалното отчитане на данните за отпадналите деца, за реинтегрираните и т. н.

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация