Mediapool.bg | 17.07.2017 12:26:33 | 68

Сребърният фонд вече се "подяжда" от отрицателна лихва


Сребърният фонд, който разполага с близо 2.8 млрд. лв. за подкрепа на държавната пенсионна система, вече не само не носи никаква доходност от депозита си в БНБ, но дори е на минус. Това става ясно от отчета за 2016 г. на фонда, който официално се нарича "Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система“. До края на 2016 г. парите на сребърния фонд се държаха на нулева лихва в БНБ, но преди Нова година депозитът е предоговорен при лихва в размер на минус 0.10%. Причината е новата лихвена политика на централната банка от началото на 2016 г., която допуска възможността за налагане на отрицателна лихва върху публични средства. Отчетът успокоява, че парите във фонда не се топят, защото отрицателната лихва е за сметка на държавния бюджет. Сребърният фонд бе създаден от правителството на Сергей Станишев и реално започна да функционира в края на 2008 г. Целта му е да подпомага държавната пенсионна система, когато тя започне да се задъхва, като дотогава в него се заделят определени финансови резерви. Целта е в него да се трупат спестявания в продължение на поне 10 години, преди те да могат да бъдат харчени, като според сегашния закон въпросният срок изтича на 14 ноември 2018 г. Дотогава идеята е средствата да се инвестират и да носят лихви.  Според статистиката на фонда от 2007 г. до 2014 г. от депозита в БНБ фондът е "спечелил“ 43 млн. лв. от лихви. Заради рекордно ниските нива на лихвите на международните финансови пазари след пика на световната икономическа криза обаче БНБ започна да плаща нулеви лихви по депозита на фонда. В резултат на това бившият финансов министър от първото правителство на ГЕРБ Симеон Дянков предложи да "раздвижи“ инвестиционната политика на фонда, като предложи до 70% от него да могат да се инвестират в български ДЦК, тоест правителството да може да ползва средствата под формата на заем. След остра критична реакция от страна на БНБ и на Европейската централна банка идеята бе изоставена. В момента парите във фонда на практика се управляват, защото са част от фискалния резерв, който пък е част от международните валутни резерви на България, които се инвестират от БНБ на световните пазари. В последните години обаче въпросните инвестиции носят лихви около нулата заради състоянието на световните пазари, а БНБ не превежда нищо във фонда под формата на лихва. От края на 2016 г. пък правителството дори плаща на централната банка за това, че държи парите си там. Преди дни от Българската стопанска камара отново призоваха за по-активно управление на средствата чрез сключване на договор между МФ и БНБ, но не дадоха повече подробности как това реално би подобрило доходността за фонда, след като и в световен план в момента има исторически ниски лихвени нива, а в част от държавите – и отрицателни лихви. Именно затова от отчета на фонда става ясно, че засега МФ не смята да променя стратегията за управление на средствата. "Следваната до момента консервативна стратегия при инвестирането на средствата на фонда в срочни депозитни сметки в БНБ гарантира минимизиране на негативните ефекти и проявите на волатилност на международните капиталови пазари. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което е одобрена като най-добра алтернатива за инвестиране на средствата на фонда да продължи инвестирането под формата на депозит в централната банка“, се посочва в отчета. Извън доходността постъпленията в Сребърния фонд през последните години са минимални и заради липсата на излишъци в бюджета и слабата приватизация, става ясно още от отчета му. През 2016 г. в него са преведени 91.9 млн. лв., от които 88 млн. лв. са от концесии. Заложеният приход за 2017 г. е 128.7 млн. лв., отново заради по-високите очаквани постъпления от концесии – 125 млн. лв. В тези сметки не се включват влизащите в Сребърния фонд спестявания на осигурените лица, които се прехвърлят от частен пенсионен фонд в НОИ. За миналата година прехвърлените по тази линия средства във фонда са в размер на 32 млн. лв. БСК предложи да се разширят приходоизточниците на фонда. В момента това са 25% от излишъците в бюджета, част от приходите от приватизация, от концесии, от глоби и неустойки по приватизационния процес. Според камарата във фонда трябва да влизат всички приходи от приватизация, а не само тези, които се отчитат по "държавния бюджет“, а също и отклонените постъпления към "Държавната консолидационна компания“ от продажбата на дялове и акции в държавните фирми. БСК предлага още фондът да прибира и "излишъците от такси, събирани от държавните институции над действителните разходи за предоставяне на съответните публични услуги“. От отчета на Сребърния фонд се разбира, че най-големият натиск върху държавната пенсионна система се очаква да дойде след 2035 г. - 2040 г. Дори и преди това обаче Сребърният фонд няма как да изпълни функцията си да играе стабилизираща роля и да намали натиска върху държавната пенсионна система, защото сумите за покриване на недостига в НОИ са много по-големи от неговия ресурс. "За 2016 г. недостигът по бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) е 4.95 млрд. лв. Паричният ресурс на Сребърния фонд към края на 2016 г. е в размер на 2.6 млрд. лв. и като буфер би могъл да подкрепи бюджета на ДОО едва с 3-4 месечни плащания за пенсии“, се посочва в отчета му.

Прочети цялата публикация