Путин може да признае "Малорусия" на Захарченко

Прибързано би било да вярваме на уклончивите опровержения от Кремъл. Москва може да признае сепаратистките републики и това да стане главната изненада в руската предизборна кампания. * * * Изявлението на "лидера" на т. нар. Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко, че се създава нова държава - "Малорусия", и то с претенции за цялата територия на Украйна, отприщи вълна от шеги в социалните мрежи - какви разпивки спретвало вечер донецкото ръководство и колко бил як донбаският кокаин. Началството на съседното сепаратистко образувание - "Луганската народна република", заяви, че "ЛНР" не участва в никакви обединителни проекти. Но това само насърчи шегаджиите. После два източника съобщиха за в. "РБК" - анонимно, разбира се, че думите на Захарченко сюрпризирали Кремъл. След което Дмитрий Песков съобщи, че "руската страна остава ангажирана с договореностите от Минск". И добави, че идеята за "Малорусия" изисква "осмисляне и анализ". Сиреч "както я осмислим, така ще стане". И покрай другото един сигнал към Петро Порошенко: "Започнете да изпълнявате Минските споразумения, че инак . . ." [div class='right_orange']Провъзгласяването на Малорусия - предизборен ход на Кремъл или опит да се издействат пари от Москва   Коментирайки изявлението на украински сепаратисти, че вместо Украйна се създава нова държава под името Малорусия със столица Донецк, руският вестник "Независимая газета" лансира версията, че става дума за сценарий, договорен с Москва. Лидерът на провъзгласената по-рано в Източна Украйна Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко огласи проекта точно преди поредното заседание на тристранната работна група за уреждане на конфликта в Минск. То може сериозно да промени дневния ред на срещата, смята изданието. Дори делегатът на ДНР в контактната група Денис Пушилин нарича инициативата за Малорусия "нееднозначна", макар и потенциално интересна, ако се обсъди всестранно. Предложението на Захарченко крие риск от дипломатически скандал, посочва всекидневникът. Правителствата на Германия и на Франция, страни гаранти на Минските споразумения, настояха вече Русия да реагира негативно. Още[class='right_orange' div] Бъдещето на Донбас и "хуманитарните съображения" Според мен Кремъл забулва нещата с тази мъгла, за да запази до някое време интригата по повод съдбата на заграбения де факто Донбас. Нека припомним какво стана там през последните месеци: рублата бе призната за официална валута на местните "републики"; училищата минаха окончателно на руски пособия и програми; фактически бяха заграбени предприятия на украински физически и юридически лица; Русия призна паспортите на "ДНР" и "ЛНР" - естествено само по чисто "хуманитарни съображения". Знаем, че за официална Русия те винаги са от голямо значение - примерно в Сирия. Всичко това прилича на бавнотечаща анексия. Официално обаче анексия няма да има. Първо, би станал твърде голям рискът от нови, сурови санкции. Второ, идеята за влизане на "ЛНР" и "ДНР" в състава на Русия според анкети среща подкрепа най-много у четвърт от жителите на Русия. Затова пък повечето, напротив, са склонни "общо взето" да подкрепят морално и материално хората в Донбас. "Щом си против Путин, значи си против руснаците!" Убеден съм, че в навечерието на президентските избори в Русия тече подготовка марионетните републики официално да бъдат признати под предлог "да спасим руското население". Окончателно решение естествено още няма - Кремъл винаги гледа да остане със свободни ръце до последния момент. Но президентската администрация май не е открила друга идея, способна да вдигне някаква патриотична вълна преди изборите, ключови за Путин - освен руския национализъм ала Милошевич. Да беше искал Путин само гарантирано да бъде преизбран от апатичните граждани, щяха да свършат работа избори с вечните му съперници Жириновски и Зюганов, с ниска активност и без триумф. Да бе пожелал истинска легитимност, би кръстосал саби с Алексей Навални. Но това ще значи за пръв път да склони на телевизионни дебати в пряк ефир, истинска публична критика и дори (кой знае?) на втори тур - и пак без гаранция за бляскав резултат. При това след Навални тръгват все повече млади умерени националисти, загрижени за Северен Кавказ и за положението на руското население в Централна Азия. Което само увеличава риска за Путин, обвързан с чеченския въпрос и специалния статут на Рамзан Кадиров. Остава, както се е случвало, да бъде измислен нов повод за триумф и вдигане на рейтинга. Дочух в частен разговор със служител, близък до канцеларията на Ангела Меркел, че поводът ще е нещо, наричано в Берлин "абхазизация на Донбас". Икономиката няма да литне до небето в близките шест месеца, а другата война на Кремъл - сирийската, не буди сред публиката голям интерес. А и просто няма как да уредиш голяма решаваща победа в Близкия изток. Засега обаче е възможно в Източна Украйна. Любопитно е, че всички видни лидери на руските националисти в момента са неутрализирани от тайните служби в Русия. Ето и лозунг: "Щом си против Путин, значи си против руснаците!" - защо пък не? Меркел, бойкотът и свободата за маневри на Порошенко След признаването на сепаратистките образувания Западът ще реагира умерено. Мисля, че ако Путин признае "републиките" за независими, ЕС и САЩ ще наложат нови санкции. Но те едва ли ще бъдат твърде сурови. А и не се очаква Берлин и Париж да променят негативната си нагласа към оръжейните доставки за Украйна. Администрацията на САЩ е погълната от сирийската война и Северна Корея, реформата в здравеопазването и наближаващите междинни избори за Конгрес. Западът естествено може да организира бойкот на световното футболно първенство през 2018 г., чийто домакин ще е Русия. Но и това още не се знае. Единственият истински проблем е, че признаването на "ДНР" и "ЛНР" обективно ще е добре дошло за Петро Порошенко. Украйна отново ще стане жертва на Русия. След което нейният президент сто на сто няма да бъде обвързан с минските споразумения (те просто ще изгубят всякакъв смисъл) и ще се отърве изцяло дори от хипотетичен натиск на Запада по въпроса за бъдещото политическо устройство на Източна Украйна. Осемте месеца, оставащи до президентските избори, са много дълго време като за Русия. Не са много обаче реалните варианти, осигуряващи на Владимир Путин убедителна изборна победа. Проектът "Малорусия" може днес да изглежда странна фантазия на Захарченко. Но както показват последните 10 години, неща, изглеждащи странно днес, утре лесно се превръщат в политическа реалност. Коментарът изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло - бел. на медията. По БТА

Прочети цялата публикация