Народни легенди и вярвания за свети Илия

На 20 юли е църковният празник в чест на старозаветния праведник Св. пророк Илия, който произхожда от коляното Аароново – свещеническия род на Св. праотец Аарон. Името Илия значи Божия сила, крепост. На този ден празнуват Илия, Илиан, Илиана, Илка, Илко, Лина, Личо…

Според писанията, бащата на пророка видял на сън как повиват сина му с огън и го повиват с пламък. В народните представи светецът е господар на летните небесни стихии, повелител на гръмотевици, светкавици и трескавици. Наричат го още Гръмодолец, Гръмовник, Гръмодол, Гръмоломник…

Св. пророк Илия  живял през IX век пр. Хр., по време на цар Ахав. Царят, поклонник на езическото божество Ваал, заставял поданиците си да следват езичеството, а тези, които отказвали – преследвал. След тях бил и пророк Илия. В житието му пише, че с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. За да покаже силата на Бог, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва и да чакат знак – чиято жертва се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Владетелят приел облога. Жреците на Ваал се молили, но напразно. А върху жертвата на пророк Илия паднал огън от небето и я изгорил. Виждайки това, народът се поклонил на истинския бог, жреците били избити, а земята била напоена от обилен дъжд. Илия пророкувал 25 години. Край река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Така е представен и в иконографията – светецът държи юздите на четири коня, които теглят позлатена колесница в небето.

В народните приказки и песни свети Илия преследва ламята със своята колесница. Чудовището яде житата, а светецът хвърля огнени стрели по него – светкавиците. Като светкавици се описва и огънят, който излиза от ноздрите на ламята и изпод копитата на конете.

В християнизираните митологични представи свети Илия е един от петимата братя, между които Господ разделил целия поднебесен и земен свят. Нему се паднали летните огнени стихии, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци. „Под небото да ходи, да лети по тъмните облаци, да си събира мъгли и облаци и да ги заключва в Черното море, да заключва още да отключва, и да дава роса и дъждове“ – разказ на възрастна жена от Хасковско, записан в началото на ХХ век от видния етнограф Димитър Маринов. Същата информаторка – баба Рада Тоньова, разказала приказка, която напомня старозаветните текстове: „По молба на св. Богородица и св. Магдалина (или св. Неделя), пророкът заключил небото три години, та не капнала капка дъжд, а земята се пропукала девет лакти дълбоко и широко.“ Сторил го, за да накаже безверието на някои хора. Когато те се разкаяли и започнали да ходят на черква, да се кръстят и да вярват в Бога, свети Илия отключил небото и земята и завалял дъжд.

На 22 юли е празникът на Света мироносица и равноапостолна Мария Магдалина. Според народните представи света Мария е сестра на свети Илия, на някои места я наричат Огнената Мария. Легенда, близка по съдържание до предишната, разказва, че свети Илия се разболял и девет години бил на легло. Затова девет години „не повеял ветрец, не заросил дребен дъждец“. Сестра му света Мария тръгнала да търси лек. Срещнала я Богородица и ѝ казала да се върне у дома, да вземе сол и трици и да отиде в планината. Там да намери кошута, да я нахрани и да издои мляко от нея. Това мляко да даде на брат си, за да го изцери. Така и станало. Света Мария занесла мляко от кошута на брат си, а той пийнал от него и веднага оздравял. Отключил Черно море, то се залюляло и повял ветрец, завалял дъждец.

Прочети цялата публикация