Mediapool.bg | 20.07.2017 15:08:54 | 99

Публичните разходи у нас - все повече и все по-неефективни


Ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива за Европейския съюз и част от обществените сектори продължават безрезултатно да гълтат все повече средства, без никакво подобрение на услугите, като най-сериозно е положението в здравеопазването, съдебната система и полицията. Парадоксалното е, че макар средногодишните разходи за пенсии като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) в България и в страните от ЕС да са много близки, крайният резултат от тях в европейските държави е стабилен, а у нас негативен. Това сочи оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г., изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и финансиран от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Полицията и съдебната система са два от публичните сектори, които традиционно предизвикват сериозна обществена критика по отношение на работата си, отбелязват от ИПИ в четвъртък. Бюджетът на МВР се увеличава всяка година като при текущото му изпълнение редовно се гласуват допълнителни средства. И докато разходите за полиция в България са с около 30% по-високи в сравнение с ЕС, качеството на предоставяните услуги се оценява с около 25% по-ниско. С други думи, данъкоплатците в България получават по-лоши и по-скъпи полицейски услуги в сравнение с ЕС. Сходно е положението и при другата "болна” тема - работата на съдебната власт. При ежегодно увеличение на бюджета ѝ, включително допълнително отпусканите средства в рамките на текущата година, трудно може да се каже, че резултатите се подобряват, отбелязват от ИПИ. Това се вижда както от ежегодните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, така и от призивите на бизнеса в страната и чуждестранни камари за реална съдебна реформа, която да подобри защитата на правата на собственост в страната, допълват от института. Обявените от него данни сочат, че докато средногодишните разходи за съдебната система нарастват от 0.6% от БВП в периода 2011-2013 г. на 0.7% в следващите две години, харчовете за този сектор в ЕС намаляват от 0.4% от БВП в периода 2011-2013 г. до 0.3% през 2014-2015 г. На фона на около двойно по-високите разходи в България качеството на работата на съдебната власт в страната е с близо 25% по-ниско, посочват от ИПИ и допълват, че подобно е положението и при полицията. Анализаторите коментират още, че нарастването на бюджетните средства за здравеопазване от 4.5 но 5.5 на сто от БВП в този период е съпътствано от спад в качеството на предоставяните услуги. Това ясно показва липсата на каквато и да било връзка между размера на публичните разходи и качеството на плащаните с тях услуги. Тъй като Евростат отчита публичните разходи на начислена основа (т.е. в момента на възникване на задължението за плащане, независимо че плащането се състои в следващи периоди), разминаването между динамиката при разходите и качеството на услугите не може да се обясни с натрупани задължения в предходни периоди, отбелязват от ИПИ. При пенсиите се наблюдава ясна тенденция на намаляване на ефикасността при ръст на разходите от 9.2% от БВП през 2011 г. до 9.9% от БВП през 2015 г. В същото време делът на пенсионерите, които не живеят в риск от бедност, остава почти непроменен през наблюдавания период, пише в оценката. Ефикасността на разходите за пенсии в ЕС е малко над тази в България и остава стабилна в периода 2011-2015 г. Това се дължи както на липсата на значителна промяна в средногодишните разходи, които се движат около 10% от БВП, така и в оценката за качество. Прави впечатление, че средногодишните разходи в ЕС и в България са много близки, докато при резултатите се наблюдава известно разминаване. По-конкретно, тенденцията в резултатите в България е негативна, докато в ЕС резултатите са стабилни, посочват от ИПИ. Според докладчиците това може да се дължи на немалкото възможности за ранно пенсиониране в България (включително и чрез така наречените "инвалидни пенсии”), които в много случаи се използват за източване на пенсионната система. По този начин ограниченият ресурс за пенсии се разпилява (тъй като се ползва от повече хора и по-дълго), като възпрепятства осигуряване на адекватни доходи след края на трудовия живот, е един от изводите в доклада. По-висока ефективност на изразходваните публични средства в сравнение с ЕС се забелязва само при социалните разходи, но пък размерът им варира значително, докато в ЕС нивото им е сравнително стабилно. При останалите разгледани от ИПИ публични разходи традиционно са под средните в ЕС, с изключение на разходите за финансови, фискални и външни дейности, които са около средните нива. Въпреки близките разходи по тази функция постиганите у нас резултати са с около четвърт по-ниски в сравнение със средните в ЕС. Институтът обобщава, че като цяло качеството на услугите в здравеопазването, социалните дейности и пенсиите намалява в разглежданите години на фона на увеличаващи се разходи. Това не е изненада, тъй като дебатите около държавния бюджет обикновено се водят само около това колко средства са необходими за тези функции, но няма информация за необходимостта и качеството на съответните услуги. Въпреки че всяка година се приемат програмни бюджети, които предвиждат финансирането на дадена административна структура да зависи от изпълнението на определени програми, изпълнението им е проформа, а оценка за ефектите от съответните програми липсва, посочват от ИПИ. Предвид това, че България е с най-ниския БВП на глава от население в ЕС, ограниченията пред бюджета са най-сериозни. От направения преглед се вижда, че разходната политика в разглежданите шест функции не цели повишаване на ефикасността на услугите, напротив. Това очевидно не се дължи на политическата криза от 2013-2014 г., тъй като резултатът и през 2015 г. остава непроменен – ефикасността на публичните разходи не само остава по-ниска в сравнение със средната в ЕС, но и се влошава в периода 2012-2015 г. Увеличението в тези разлики действа с противоположна сила на процеса на догонване на европейските икономики, заключава докладът.

Прочети цялата публикация