Електроника, горива и оръжие движат износа на България през 2016 г.

Електроника, горива, машини и оръжие са основните двигатели на българския износ през 2016 г., който бележи абсолютен рекорд от 23.6 млрд. евро. Спрямо базовата 2001 г. увеличението е четири пъти и издига България до 62 място сред 230 държави в света. Това показват данните на Световната търговска асоциация (СТО), представени в анализ на Българската стопанска камара (БСК) в петък. Тенденцията се запазва и през тази година, като за май беше отчетен рекорден ръст от 26.5 на сто на годишна база, който е най-високият месечен ръст за последните шест години. За първите пет месеца на годината износът отбелязва увеличение от 15.7% спрямо 2016 г., показват данните на Националния статистически институт. През последните години експортът е основният двигател на българската икономика и бележи двуцифрени ръстове на годишна база. Икономистите на "Уникредит Булбанк" не изключват този темп да се запази и през тази година. Според тях двигател ще е силното икономическо възстановяване на ключовите ни търговски партньори в еврозоната, за където са насочени половината от българските стоки и суровино. Освен това глобалната търговия е на път да регистрира най-бързото си нарастване от 2011 г. насам, посочват от банката. Германия, Италия и Франция са основните пазари за български стоки с по-голяма добавена стойност, докато оръжие изнасяме основно за страните от Азия и Африка, където военните конфликти продължават. Нарасналата конкурентоспособност на българските фирми се дължи предимно на международните компании у нас и по-малко на местни фирми, посочват от БСК. Те произвеждат частите за машините, които се сглобяват в развитите страни и от там поемат към целия свят. Независимо от ползите от чуждите инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски, посочват от БСК. Според камарата изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Групи стоки в българската експортна листа с относително голяма добавена стойност са компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти, хладилници и санитарен фаянс, изчислителни машини, някои фармацевтични и медицински изделия, оптични изделия, сензори, софтуерни продукти за управление на процеси и игри, любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди. Секторите с най-голяма принос за износа Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, горива и електроенергия, машини и апарати и магическото обозначение 99, зад което се крият стоки некласифицирани другаде и най-вероятно се отнася за износа на оръжие. Най-добре се представя износът на електроника и електротехника със средногодишен ръст 7%, при ръст на световния внос с 1%. За миналата година този сектор е изнесъл стоки за над 2.5 млрд. щатски долара. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос намалява с 2%. При тези две важни стокови групи, донякъде и при зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари, посочват от БСК. Губещи са горива и мед, където намалява пазарният ни дял, а международните цени растат. На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, но там България губи пазарни позиции. За сметка на това печели нови пазари при производството на части и възли за превозни средства и пластмасови изделия. По експертни оценки на осмо място е износът на специална продукция (около 808 мил. долара), което е ръст с около 57% спрямо 2015 г. Много висок и постоянно нарастващ експорт се регистрира по глава 99 - Стоки некласифицирани другаде - 970 млн. долара. БСК обаче не коментира този факт поради неизяснена методология. Сред губещите сектори са доскоро успешните маслодайни семена, като това се дължи на сръхпроизводството, което отчетоха производители през миналата година. Забележителен ръст на стоката с шест деветки от митническата тарифа Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа – над 1.34 млрд. долара, е закодирана с шест деветки - 999 999, показват данните на СТО. Кодът не фигурира в международната класификация. От НСИ казаха по телефона за Mediapool, че това е служебен код, без да посочат какви стоки влизат в него. Според митнически служители там се вписва износ на оръжие. От 2001 г. експортът под този код е нараснал над три и половина пъти от 380 млн. долара до над 1.34 млрд. долара за 2016 г. Годишният доклад за износа на оръжие за 2016 г. все още не е публикуван на сайта на икономическото министерство. За 2015 г. беше отбелязан растеж от 60% на експорта на оръжие, който възлизаше на 642 млн. евро при разрешен за над 1.4 млрд. евро. Втората стока, донесла най-много приходи, е катодната мед, въпреки намаления експорт и загубата на пазарни позиции – за над 920 млн. долара. Следват леки горива, средно тежки горива, пшеница и медикаменти. Тези пет стоки формират 15.1% от българския износ през 2016 г. С над 1% от износа са електрическа енергия, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за автомобили, части за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел. Сред водещите стоки, много голямо увеличение в пазарния дял (положителна разлика между българския износ и вноса на партньорите ни) имат части за електрически табла – 36%, и биодизел – 205%. Ръстът на биодизел за 2016 спрямо 2015 г. беше забележителните 495%, заради ниската база, отбелязват от БСК. Бързо растящ е износът на нефтени масла, електронни елементи, електронни игри, седалки за автомобили, агрегати за машини. Всички те изпреварват световния внос с над 20%. Губещи стоки, освен мед и горива, през миналата година са още маслодаен слънчоглед, медни руди и цигари, показва анализът на БСК.. Според СТО потенциалът за растеж e най-голям при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други продукти с ниска добавена стойност, с изключение на фармацията. При задълбочаване на проучването, например, за потенциалът на пшеница, се вижда, че България има средно големи перспективи в сравнение с другите водещи износители, посочват от БСК. Втори в света по износ на тръбопроводи, череши и патешки дроб Като цяло българските стоки, които през последните години заемат водещо място в световния износ запазват позициите си. България е втора в света по износ на временно консервирани череши (20.5 млн. долара), патешки дроб (13.9 млн. долара). Набира скорост експортът на подсилени каучукови тръбопроводи, като вече страната ни е на втора позиция в световния износ със 124.5 млн. долара. Имаме и нов лидер - първо място в света по износ на облекла и обувки с азбестови нишки (21.7 млн. долара). Единственият купувач на тази стока е Полша, според българската статистика, но Варшава не отчита внос от България на тази стока и най-вероятно става въпрос за реекспорт. Азбестът е забранен продукт в ЕС. Кориандърът, в чийто износ доста години бяхме на първо или второ място в света, бележи постепенен спад и вече страната ни е на 6-та позиция с износ за 10.8 млн. долара. Отстъплението е основно за сметка на увеличен износ от Русия. Диферсификацията на пазарите – проблем за износа Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред българския износа, посочват от БСК. По експерта оценка, около 50% от експорта ни се класифицира като прекомерно концентриран и без достатъчно диверсифицирани пазари. Това показва индексът Herfindahl–Hirschman Index (HHI), който мери концентрацията. От 0.10 до 0.18 са умерените стойности на индекса, а над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация. Индексът отчита прекомерна концентрация при катодната мед, средно тежките горива, анодната мед, кабелните комплекти за автомобили, медните руди, електронните компоненти (HHI 0.64), цигарите (0.51), велосипедите, рапицата, електронните игри, оловото, стоманените пръти, хидравличните мотори, цинка, каучуковите тръби, тракторите (0.95), автоматичните ел. прекъсвачи, седалките за автомобили и много други. Тракторите, например, се изнасят почти изцяло за Румъния, но Румъния отчита двойно по-малък внос на трактори от България, посочват от БСК.

Прочети цялата публикация