БНР | 23.07.2017 10:55:03 | 224

Кр. Каракачанов: Трудностите, които трябва да преодолява армията, са свързани с недооценяването на ролята и значението и

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който преди дни наблюдава многонационалните учения, в които участваха и български военни, определи твърденията, че армията ни може да изпълнява само частично функциите, възложени и от Конституцията, като „политически спекулации“. В интервю в ефира на „Хоризонт“ Каракачанов подчерта, че е оттеглил доклада за състоянието на въоръжените ни сили, приет от служебния кабинет, в който се посочваше такава формулировка:

Защото не смятам, че Българската армия не е в състояние да изпълнява своите конституционни задължения – първо и второ: Да, трудности има и това са трудности, свързани с недооценяването на  ролята и значението на Българската армия и то не от вчера и от днес, а от 25-26 години насам.

Защото, ако погледнете какво се случва -  27 години Българската армия постоянно се намира в някакви реформи, съкращава се личният и състав, не се закупува нова техника, не се ремонтира наличната материална база, с която примерно да се провеждат учения или трябва да работят и да живеят българските военнослужещи.

Да, такива проблеми има и те са от четвърт век, за съжаление. И в един момент се случва така, че  когато говорим за модернизация на Българската армия се оказва, че трябва да извадим страшно много пари....

3 милиарда и 520 милиона лева - и това се случва, защото хронично 20 години нищо не е модерницизирано и нищо ново не е закупувано в Българската армия. Напротив - унищожавано е, не е подържано и е гледано пренебрежително

Красимир Каракачанов посочи, че ще настоява за разсрочено плащане на тези над 3,5 милиарда лева, предназначени за първия етап на модернизацията на армията: 

Един разсрочен режим на плащане, а не да платим всичко за пет години, защото това означава, че тези 3 милиарда  520 милиона българският данъкоплатец да ги „изсипе“ за 5 години – това са много пари. След което ще трябва да дадем още толкова за втората част от модернизацията и още поне 1 милиард - 1,5 милиарда за въоръжение на тази техника. 

Министърът подчерта, че страната ни има собствен технически ресурс, който може бъде осъвременен и използван при модернизацията на въоръжените ни сили - като например за фрегатите, бронираните зашини за пехотата, изтребителите:


Предложението, което аз съм направил, е основно да се заложи на това – да разработим проектите за патрулните многофункционални кораби за флота и бронираната машина (за пехотата)– те да бъдат  изградени с максималното участие на българския военно промишлен потенциал, каза министърът на отбраната добави, че ще се търси ресурс и за ремонта на 15 самолета Миг 29. Това, че ще купуваме нова техника не означава, че трябва да зарежем окончателно и да унищожим страта, допълни военния министър. 

И тъй като говорихме за ученията, въпреки че от 1988 година в България не са вкарвани нови зенитно-ракетни комплекси – близо 30 години вече, при положение че нови самолети на са доставяни също от 88-ма година, а бронираната ни техника е на нивото от средата на 80-те години  - въпреки всичко това, въпреки недоимъка  в Българската армия българските военни се представиха много по-добре от някои представители на партньорски армии, в които и заплащането е много по-високо и техниката е много по-модерна, подчерта Каракачанов.  

Концепцията е съществуващата военна техника да се поддържа на много високо ниво - на възможно най-високото ниво съществуващата техника, като това означава да се отделят и то неголеми средства за нейната модернизация и поддръжка, а в същото време да се намери най-изгодното решение за закупуване или изграждане на нова, обобщи военният министър. 

Той коментира и темата за договора за добросъседство с Македония, който е планирано да бъде подписан в началото на следващия месец, като подчерта, че документът трябва да се подпише, но България не е склонна на отстъпки и няма да позволи намесата на други страни, в това число и съседни, във вътрешните работи::

Този договор има за цел да вкара в едни нормални релси отношенията между България и Македония, и то най-вече да коригира до голяма степен някои рецидиви от различни политици в Македония, защото за последните 25 години България винаги е била добронамерена към Македония.

Във връзка с тезата, че с договора от българска страна се признава и се легитимира македонския език Каракачанов отбеляза, че: Езици и нации не се признават с договори, като допълни:

Според този договор е записано, че договорът се подписва на езиците според конституцията на двете държави. 

Много ясно е фиксирано, че нито една от двете страни няма териториални претенции, няма да финансира, поощрява или подпомага групи от хора, организации или дейности, които са свързани със сепаратистка дейност, изтъкна Красимир Каракачанов и категорично отхвърли твърдението, че с договора ще се признае съществуването на македонско малцинство у нас.

Министърът на отбраната нарече необяснимо мълчанието на турското външно министерство за българските граждани, включени в черен списък и със забрана да влизане в Турция. Българското външно министерство поиска разяснения за забраната, но засега няма отговор от Турция. Красимир Каракачанов коментира темата така:

Тези 77 човека можем да гадаем какви са. Най-вероятно са хора, които са критикували събитията в Турция или имат някакво отношение към тези теми, а е възможно и да са някакви политически опоненти - можем само да гадаем. 

Но начинът, по който това се случва – начинът, по който бяха призовани на съд българските гранични полицаи и то от турски съд в Одрин, честно казано не издава деликатност и добри намерения или добри отношения, които Турция развива спрямо България.  


Ако наистина става въпрос за тероризъм -  за хора, които биха могли да предизвикат проблеми, свързани с тероризъм -  атентати на територията на България, за мен е необяснимо защо турската страна, след като знае за тези хора не ни информира кои са те. 

Другият въпрос, който трябва да бъде зададен - след като тези хора са терористи, не е ли редно Турция като наш добър съсед да ни информира кои са тези хора, за да можем ние да вземем съответните мерки и ако тези хора наистина се нанимават с подобна дейност да бъдат неутрализирани - задържани, профилактирани, ако щете, съдени. Много въпросителни има. 


По темата КТБ Каракачанов коментира, че се познава с банкера Цветан Василев от 1998-ма и многократно се е срещал с него, но припомни, че не приема да бъде свързван с политиката за купуване на влияние в политиката от страна на собственика на фалиралата банка . Каракачанов определи отношенията си Василев като „нормални“, допълвайки: Дори във времето, когато той не е бил банкер, а аз не съм бил политик .

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.


Прочети цялата публикация