Нов опит за съсипване на паметник на културата на пъпа на София

Нов опит за посегателство върху групов паметник на културата в центъра на София се опитва да прокара новият собственик на "Гранд хотел България". Мирослав Пенчев иска да надстрои хотела с един етаж, а с четири етажа да извиси друга вътрешна сграда от страната на Българската банка за развитие (ББР), която е на ул."Дякон Игнатий". Освен това Пенчев иска да построи и изцяло нова пететажна сграда във вътрешния двор на хотела от страната на ул."Аксаков". Това става ясно от подаденото от него заявление за промяна на устройствения план в район "Средец". Това е пореден опит за посегателство върху паметника на културата, след като предишният собственик вдовицата на шефа на "Мултигруп" Илия Павлов – Дарина, не успя да прокара такова искане преди години. Тогава предложението й предизвика възмущението на архитектурната гилдия, а срещу него се публично се обявиха предишните главни архитекти на София – Стоян Янев и Петър Диков. Сега със становище относно новото безобразие излезе група архитекти от "Български архитектурен модернизъм". Към момента няма официално становище от Столична община по въпроса, а новият главен архитект на София Здравко Здравков не е коментирал случая. Архитектурната гилдия също мълчи. Новият проект за преустройството на "Гранд хотел България" е дело на арх. Иво Петров, чието студио е автор на интериора в реконструираната ББР. Арх. Петров не беше открит за коментар. Районната администрация на "Средец" единствена към момента е публикувала на сайта си съобщение за скандалния строеж, а столичани могат да подадат становища, мнения или възражения по него до 7 август 2017 г. Предложението Гранд хотел "България" е групов паметник на културата и попада в карето между бул. "Цар Освободител", ул. "Георги Бенковски", ул. "Аксаков" и ул. "Дякон Игнатий", което се намира в границите на историко-археологически резерват "Централно историческо ядро на София". Искането на инвеститора Мирослав Пенчев е хотелът да бъде надстроен с един етаж. Вътрешната сграда, която не се вижда откъм бул."Цар Освободител" – с още четири етажа, както и да бъде изградена изцяло нова пететажна сграда с вход от ул. "Аксаков" до зала "България". За целта е необходимо да се промени устройственият план на района. По тази причина в Направление "Архитектура и градоустройство" в Столична община е внесено искане за корекцията на плана за сметка на инвеститора. При изработване на проекта за изменение на плана за регулация и застрояване са спазени изискванията на Закона за устройство на територията, Закона за устройството и застрояването на Столична община, Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, както и със санитарно–хигиенните и противопожарни изисквания, декларира инвеститорът. Стъпки за получаване на разрешението Сега предстои НАГ да се произнесе по искането. Преди това обаче инвеститорът трябва да получи положително становище от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за преустройството, надстрояването и дострояването. То е необходимо, защото хотелът е групов паметник на културата, и подписът на министъра на културата е задължителен. Тоест инвеститорът трябва да извърви процедурата, с която беше разрушена след изборите т. нар. Двойна къща в центъра на София. Освен това му е необходимо и становище от Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите в София. Едва след това ще се произнесе Направление "Архитектура и Градоустройство" и ще придвижи преписката към Столичния общински съвет за взимане на окончателно решение. Собственикът на "Гранд хотел България" започна ремонта му, но през юни той беше спрян, защото не беше съгласуван с НИНКН. Проверка на НАГ тогава установи частично премахнати неносещи стени и отстранена мазилка в коридора на третия хотелски етаж. Обяснението на собствениците било, че стените са оголени заради предстоящо конструктивно обследване на сградата, а не е започнал ремонтът, обясниха тогава от общината. Неуспешният опит на Дарина Павлова Към момента не е ясно как ще отговорят НИНКН и Министерството на културата на исканото застрояване. През 2007 г. Институтът за паметници на културата (старото има на НИНКН) отказа да разреши мащабната реконструкция, въпреки че собственикът имаше инвеститорски сертификат от държавата за клас А – най-високия. Тогавашният собственик на "Гранд Хотел България" АД, зад който стоеше Дарина Павлова, обещаваше да вложи над 82 млн. лв. в трансформацията на хотела в многофункционален комплекс на 10 етажа, който да съчетава луксозни жилища и офиси с търговски център. Архитекти обявиха тогава, че бъдещият многофункционален комплекс на мястото на хотела ще засенчи и ще смачка по пространствени параметри съседната сграда и като цяло ще промени силуета на уличното застрояване. Проектът беше оценен като несъвместим с културно-историческото наследство от Института за паметници на културата. Новият собственик на хотела е с многостранен бизнес Мирослав Пенчев купи "Гранд хотел България" през 2016 г. от наследниците на Илия Павлов, като цената на сделката остана тайна. Бизнесменът развива многостранен бизнес - от търговия с различни стоки, магазини, инвестиции в строителството, частна детска градина и туристическа дейност. 57-годишният Пенчев не е познат на широката публика и страни от светски изяви и до момента публично не е коментирал плановете си относно неработещия от години хотел. Негова собственост е още 4-звездният "Парк хотел Витоша" в Студентски град. "Гранд хотел България" е построен през 1930-те години "Гранд хотел България" е построен в периода 1934 - 1937 г. след конкурс за изграждане на Доходна сграда на Чиновническото застрахователно дружество (наследено от ДЗИ). Сградата е дело на прочутите архитекти Станчо Белковски и Иван Данчов и се дава като пример за модернизма в българската архитектура между двете световни войни. Хотелът се състои от две части с обща разгъната застроена площ от 7887 кв. метра. В хотелската (4720 кв. м) се включват рецепция, мецанин, пет етажа със стаи и апартаменти, плюс последен административен етаж с 20 помещения. Тази част не работи от години, след като беше затворена за реновация, която така и не се случи. Докато приемаше гости, обектът предлагаше 80 стаи и 11 апартамента. В ресторантската част (3167 кв. м) попадат виенската сладкарница, която остана винаги отворена при ерата Павлови, мецанинът, където са известните Червен салон, зала "Десислава" и Овалната зала, както и сутеренните нива, в които се помещаваше култовата дискотека от 90-те години "Карамба".

Прочети цялата публикация